Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д. срещу решение № 759 от 20. 04. 2016 г., постановено по адм. дело № 2559/2015 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед за задържане на лице рег. № 302зз-222/17. 12. 2015 г., издадена от инспектор в РУ - Ц. на МВР. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, а разгледана по същество e неоснователна.

Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд. Обосновано е прието, че в заповедта и материалите към нея се съдържат правните и фактически основания за издаването й. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), съгласно която разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето. Достатъчно е наличието на данни за евентуална съпричастност към противоправното деяние, които от своя страна да обосновават предположение, че има вероятност това лице да е негов извършител, за да може административният орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката.

В случая като фактическо основание е посочено извършването на престъпление по чл. 280, ал. 2 от НК, за което е било образувано досъдебно производство № 302 ЗМ-212/2015 г. по описа на РУ - Ц. на МВР. Доказателства за воденото производство са приложени на л. 34 и л. 35...