Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 59 от 01. 02. 2017 г., постановено по адм. д. № 950/2016 г. Административен съд – София-област е отхвърлил жалбата на Й. Н. Д. от [населено място] против решение № 1012-22-175#1 от 31. 08. 2016 г. на директора на ТП на НОИ – София-област, с което е отхвърлена жалбата на Й. Н. Д. срещу разпореждане № [номер]/29. 06. 2016 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – София-област.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от Й. Н. Д. с молба, да бъде отменено като неправилно и вместо него съдът да постанови изпращане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на Закон за преизчисляване на пенсията, с оглед представените доказателства за платени осигуровки в максималния размер на осигурителен доход.

В съдебно заседание, касационната жалбоподателка, се явява лично.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – София-област, редовно призован не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба. От доказателствата по делото се установява, че издателят на оспорения акт е компетентен орган, овластен със заповедта от 09. 08. 2016 г. от директора на ТП на НОИ – София-област, да го замества в периода на отпуска му. Излага съображения, че в нарушение на чл. 172 от АПК във вр. с чл. 236, ал. 2 от ГПК решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и всички доводи на касационната жалбоподателка. Не са обсъдени и множеството писмени доказателства, приложени към административната преписка, вкл. и такива относими към осигурителните вноски за периода 2011 – 2013 г. до отпускане на пенсията.

Върховният административен съд, шесто отделение, прецени събраните по делото писмени доказателства и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, а по същество за основателна.

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – София-област е решение № 1012-22-175#1 от 31. 08. 2016 г. на директора на ТП на НОИ – София-област, с което е отхвърлена жалбата на Й. Н. Д. срещу разпореждане № [номер]/29. 06. 2016 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – София-област, с което пенсията за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ) е определена в същия размер, считано от 01. 06. 2016 г. до 01. 05. 2019 г.

Жалбоподателката е оспорила разпореждането пред директора на ТП на НОИ-София-област, като към жалбата е приложила доказателства за заплатени осигурителни вноски върху максимални осигурителен доход за периода от м. 06. 2015 г. до м. 05. 2016 г., като е възразила и срещу крайния срок на разпореждането, тъй като експертното решение на ТЕЛК въз основа, на което й е отпусната пенсията в същия размер е със срок три години.

За да отхвърли жалбата на Д. директорът на ТП на НОИ – София-област се е позовал на разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), регламентиращ датата, от която се отпуска пенсията за ИОЗ при преосвидетелстване на лицето, като е посочил, че ЕР № 0870/30. 05. 2016 г. на ТЕЛК, не е обжалвано и влязло в законна сила, поради което въпреки, че може да е допусната техническа грешка, при изписване на датата, до която е определена инвалидността, то същата е задължителна за пенсионния орган и подлежи на корекция само от ТЕЛК. По отношение на възражението относно размера на пенсията за ИОЗ, по-горестоящият административен орган е посочил, че преизчисляването на пенсията е регламентирано в чл. 102 от КСО във вр. с чл. 21, ал. 1 от НПОС, поради което то е субективно материално право и задължително започва по инициатива на заинтересованото лице с подаване на изрично писмено заявление и представяне на документ, удостоверяващ положения стаж и придобития доход.

С оспореното пред настоящата инстанция решение, Административен съд – София-област е отхвърлил жалбата по съображения, че датата, до която е отпусната пенсията е правилно определена от пенсионния орган, доколкото преосвидетелстваното лице, не е оспорило експертното решение по реда, предвиден в чл. 112 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО). Решаващият състав е приел за законосъобразно решението на директора на ТП на НОИ – София-област и досежно размера на пенсията, тъй като приложима в случая е разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от НПОС, в която е посочено, че лицето, което претендира преизчисление на пенсията, следва да подаде заявление, което в случая жалбоподателката не е сторила. Само при нарочна подадено заявление от лицето, придружено с доказателства за осигурителен стаж и доход, за пенсионния орган възниква задължение да преизчисли размера на отпусната пенсия.

Решението на Административен съд – София-област, с която жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 102 от КСО и чл. 21, ал. 1 от НПОС. От фактическа страна е установено, че с разпореждане № [номер]/09. 08. 2013 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – София-област на Й. Д. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 56 % трайно намалена работоспособност (ТНР) от 29. 04. 2013 г. със срок на инвалидността до 01. 04. 2014 г. при навършена възраст 50 г. и 9 м., в минимален размер от 127. 50 лв., считано от 29. 04. 2013 г. С разпореждане № [номер]/16. 12. 2013 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – София-област, пенсията на Д. е изменена, на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, при индивидуален коефициент на лицето 0. 839 и доход за изчисляване на пенсията 462. 75 лв. След изтичане на срока на експертното решение, въз основа на което на заявителката е отпусната пенсията за ИОЗ, и след ново преосвидетелстване от ТЕЛК, е издадено разпореждане № [номер]/01. 07. 2014 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – София-област, за срок от 02. 04. 2014 г. до 01. 06. 2016 г. на основание чл. 75 от КСО и чл. 30 от НПОС, с което пенсията е възобновена и определена в размер на 178. 16 лв. и осъвременена с оглед разпоредбата на чл. 100 от КСО от 01. 07. 2014 г. в размер на 182. 97 лв. Това разпореждане е оспорено по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО пред директора на ТП на НОИ – София-област, като жалбоподателката е представила заверени осигурителни книжки за 2012 г. и 2013 г. На основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е издадено разпореждане № [номер]/13. 05. 2013 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – София-област, с което индивидуалният коефициент на Д. е изменен на 0. 829, дохода за изчисляване на пенсията е определен в размер на 519. 00 лева, а пенсията е отпусната в размер на 205. 25 лв. Това разпореждане е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ – София-област, който с решение № 1012-22-26#1 от 25. 08. 2015 г. го е потвърдил. Д. е подала жалба по реда на чл. 118 от КСО пред Административен съд – София-област срещу посоченото административно решение на директора на ТП на НОИ – София-област. С решение № 28 от 14. 01. 2016 г. по адм. д. № 872/2016 г., Административен съд – София-област е отменил решение № 1012-22-26#1 от 25. 08. 2015 г. на директора на ТП на НОИ – София-област и потвърденото разпореждане № [номер]/13. 05. 2013 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – София-област и е изпратил преписката на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – София-област за ново произнасяне, съобразно с дадените задължителни указания. Административният орган е оспорил посоченото съдебно решение пред Върховния административен съд, като по жалбата е образувано ад м. д. № 2773/2016 г. Към момента на постановяване на оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение, адм. д. № 2773/2016 г. е било висящо, но към настоящият момент при служебна справка в деловодната система на съда, настоящият състав установи, че с решение № 1477 от 06. 02. 2017 г. по адм. д. № 2773/2016 г., Върховният административен съд е оставил в сила решение № 28 от 14. 01. 2016 г. на Административен съд – София-област по адм. д. № 872/2015 г. по съображения, че влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО може да се измени от органа, който го е постановил, когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние. Касационната инстанция е приела, че пред административният орган са представени нови доказателства за осигурителен доход, които биха се отразили върху размера на пенсията и е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО.

В настоящото производство се е установило, че Й. Д. не е подавала заявление за преизчисление на пенсията, а въз основа на служебно изпратено ЕР № 0870/101/30. 05. 2016 г. на ТЕЛК, е издадено разпореждане № [номер]/29. 06. 2016 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – София-област, като с него е продължен срокът на получаване на пенсията от преосвидетелстваното инвалидизирано лице, без да е изменян размерът на пенсията. Й. Д., е оспорила посоченото разпореждане пред директора на ТП на НОИ – София-област, като в жалбата си е изложила оплакванията си от факта, че административният орган разполага с доказателства, от които е видно, че същата се осигурява от 2011 г. върху осигурителен доход от 2000 лв., а от тогава до 05. 2016 г. върху максималния осигурителен доход за страната, който е 2600 лв., както и това, че тригодишният период на определената й трайно намалена работоспособност изтича на 01. 06. 2019 г. Към жалбата Д. е приложила копия от 36 бр. вносни бележки за внесени осигурителни вноски за периода от 01. 06. 2015 г. до 01. 06. 2016 г., 2 бр. вносни бележки за внесен авансов данък за второ и трето тримесечие на 2015 г., както и декларация обр. 1 за периода 06. 2015 г. – 06. 2016 г.

Въз основа на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция намира, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК.

Съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. По силата на чл. 36, ал. 1 от АПК доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи.

В случая Административен съд – София-област неправилно е приел, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – София-област е законосъобразно, тъй като Д. не е подавала заявление за преизчисляване на пенсия. Настоящият състав намира, че оспореното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила – не са установени всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и че волята на жалбоподателката за преизчисляване на размера на пенсията и въз основа на представените пред органа документи за внесени осигурителни вноски върху максималния осигурителен доход, е била ясно изразена. В случая директорът на ТП на НОИ – София-област е следвало да укаже на Д. да подаде заявление и да представи документи, удостоверяващи претенцията й, и като не го е сторил, а е отхвърлил жалбата й на формално основание, е постановил незаконосъобразен акт.

Разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от КСО създава право на лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, да поискат преизчисление на пенсията за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75-77, за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. Съгласно ал. 3 на чл. 102 лицата по ал. 1 могат да поискат преизчисляване на пенсията за осигурителен стаж след пенсионирането по реда на чл. 70, ал. 1 и чл. 75, ал. 1. В същия смисъл подзаконовата разпоредба на чл. 21, ал. 1 от НПОС предвижда преизчисляването на пенсията по реда на чл. 102 от КСО за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането да се извършва по заявление на пенсионера не повече от веднъж в една календарна година. Новият размер на пенсията се определя от датата на заявлението по чл. 70, ал. 1 от КСО – за пенсиите за осигурителен стаж и възраст, съответно по чл. 75, ал. 1 от КСО – за пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и по чл. 79 от КСО – за пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест.

Видно от горното в действителност разпоредбата на подзаконовия нормативен акт предвижда подаване на заявление за преизчисляване на пенсията, но в случая, административният орган е получил основанието за определяне на нов краен срок на отпусната пенсия за ИОЗ, а именно експертното решение на ТЕЛК по служебен път, поради което е следвало да вземе предвид осигурителния доход на пенсионерката, представен пред органа за преизчисляване на полагащата й се пенсия. Данните, с които разполага пенсионният орган се съдържат в пенсионното досие на лицето, а в изпълнение на чл. 36, ал. 1 от АПК, доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. В случая административният орган е имал възможността и без представено от Д. доказателства за осигурителен доход за периода от 06. 2015 г. до 05. 2016 г. да направи справка за осигурителен стаж и доход в системата на НОИ и в изпълнение на чл. 36, ал. 2 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата, да поиска от страната доказателства за положен след пенсионирането осигурителен стаж и осигурителен доход, ако счита, че намиращите се при него са недостатъчни за установяване на релевантните факти.

Обстоятелството, че жалбоподателката не е подала заявление в изпълнение на подзаконовата разпоредба на чл. 21, ал. 1 от НПОС не следва да се тълкува в смисъл, че тя няма право на преизчисляване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване от осигурителния доход за периода от 06. 2015 г. до 05. 2016 г., ако това е по-благоприятно за нея. С жалбата си пред директора на ТП на НОИ – София-област, Д. е упражнила едновременно и правото на си на жалба и субективното си право да поиска преизчисляване на пенсията. Вместо да изясни фактите и обстоятелствата, директорът на ТП на НОИ – София-област е отхвърлил по същество жалбата й, с което е преградил пътя да осъществи правото си по чл. 102 от КСО.

В чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е предвидена възможността пенсиите да се преизчисляват при представяне на нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др., ако това е по-благоприятно за пенсионера. Това представлява по същество изменение на реализирано вече право на пенсия и се проявява в изменение на вида, размера, началната дата на отпуснатата пенсия. При липса на законови ограничения в тази насока следва да се приеме, че лицата с вече отпусната пенсия могат да поискат изменение на нейния размер по пътя на представянето на нови доказателства. Видно от изложеното, директорът на ТП на НОИ – София-област е имал възможността и да укаже на издателя на акта да упражни правомощията си по чл. 99, ал. 1, т. 1, б. „д“ от КСО, предвид допълнително представения от жалбоподателката осигурителен доход.

С оглед на изложените съображения се налага изводът, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и като е отхвърлил подадената жалба Административен съд – София-област е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което жалбата бъде уважена, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката бъде изпратена за ново решаване на въпроса по същество от компетентния административен орган. При новото решаване на въпроса административният орган следва да се съобрази с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона относно преизчисляването на пенсията за инвалидност поради общо заболяване при зачитане на доказателствата за придобит осигурителен доход след пенсионирането.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 59 от 01. 02. 2017 г. по адм. д. № 950/2016 г. на Административен съд – София-област и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № 1012-22-175#1 от 31. 08. 2016 г. на директора на ТП на НОИ – София-област, с което е отхвърлена жалбата на Й. Н. Д. срещу разпореждане № [номер]/29. 06. 2016 г.

ИЗПРАЩА преписката на директора на ТП на НОИ – София-област за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.