Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) чрез упълномощен процесуален представител срещу Решение № 120 от 27. 04. 2016 г., постановено по адм. д. № 10 по описа за 2016 г. на Административен съд – С. З (АС – С. З) в частта, с която ГД „ИН“ е осъдена да заплати на В. Р. В. сума в размер на 1746, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на условията и режима в Ареста в [населено място] за периода 17. 12. 2013 г. – 03. 06. 2014 г. и в частта, с която ГД „ИН“ е осъдена да заплати на Националното бюро за правна помощ (НБПП) сума в размер на 352, 22 лв. – възнаграждение за назначен служебен защитник.

В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на контрол в обжалваната част е постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неговата необоснованост. Касационният жалбоподател твърди, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ГД „ИН“ са неправилни и обезщетението е присъдено при липса на доказано основание. Поддържа становище за необоснованост на изводите на съда за наличие на проявено незаконосъобразно бездействие за процесния период на администрацията на Ареста в [населено място] спрямо В.. Неправилни, според касатора, са направените от съда изводи за допуснато от ГД „ИН“ нарушение на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 от Правилник за прилагане на ЗИНЗС (ППЗИНЗС) предвид отлагателните срокове за влизането им в сила. Оспорват се изводите на съда, че здравословното състояние на В. се е обременило със заболяване, което е в причинна връзка с условията в Ареста в [населено...