Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. К. - Б. против решение № 5933 от 19. 09. 2016 г., постановено по адм. дело № 9722/2015 г. на Административен съд - София-град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба - полицейски орган - Л. П. П., полицай от „Специализирано подразделение за охрана на обществения ред“ към СДВР на МВР, не изразява становище по нея.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Н. К. - Б. срещу заповед за задържане на лице рег. № 225зз-2772 от 30. 09. 2015 г., издадена от полицейски орган – Л. П. П., полицай от „Специализирано подразделение за охрана на обществения ред“ към СДВР на МВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане на Н. Г. К. - Б. за срок от 24 часа.
Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма, като при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват основания за отмяната й. Според първоинстанционния съд, в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка се съдържат описани достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване, които обуславят извод за спазване на приложимия материален закон.
Върховният административен съд намира, че съдът е установил точно фактическите...