Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на З. Ж. Ч. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 10. 12. 2013 г. по адм. д. №2341/2012 г. на Административен съд Варна в частта, в която е потвърдено, съгласно част от диспозитива на решение №10532/30. 07. 2014 г. по адм. д. №2498/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение. В искането се поддържа твърдение за основание по чл. 239, т. 1 от АПК.

Ответната страна – ДД"Социално подпомагане"-Варна и ОД на МВР-Варна, не вземат становище.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, намира искането за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срок, а разгледано по същество, за неоснователно по следните съображения:

Решението на АС-Варна, чиято отмяна се иска частично е оставено в сила с решение, постановено от Върховния административен съд в производство по чл. 208 и сл. АПК като в съответната част от диспозитива е оставено в сила в частта, в която е бил отхвърлен предявения от З. Ж. Ч. срещу ОД на МВР-Варна иск за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, душевни болки и безпокойство, силен емоционален дискомфорт, недопустима обида, унижение и посегателство срещу честта, достойнството и доброто име, страдание от загубата на връзка и отчуждението й от детето, причинени от действия и бездействия на служител на дирекция в периода август 2007 година - 5 ноември 2010 година. Решението е влязло в сила от датата на постановяване решението на Върховния административен съд - 30. 07. 2014 г.

Посоченото от искателя основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение изисква установяване на визираните в съответния текст предпоставки.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК влезлият в сила...