Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 185, ал. 1 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерски съвет срещу решение №10551 от 17. 08. 2017 г. по адм. д. № 2782/2016 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение, с което е отменена разпоредбата на чл. 6, изречение първо от Постановление №238 от 03. 09. 2015 г. на Министерски съвет за определяне на реда за ликвидация на имуществото на Гаранционния фонд, прекратен на основание Закон за закриване на националната служба по зърното, обнародвано в Държавен вестник, бр. 69 от 08. 09. 2015 г., в сила от 08. 09. 2015 г.
Жалбоподателят счита решението за недопустимо, алтернативно неправилно и необосновано, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт А.. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответниците по касационната жалба Х.“ АД, [фирма], [фирма], редовно уведомени, се представляват от адвокати Г. и Г.. В с. з. и писмен отговор оспорват касационната жалба.
Представителят на Върховата административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди касационните основания, установи следното:
Тричленният състав в решението си е приел, че оспорената разпоредба на чл. 6, изречение първо от ПМС №238/03. 09. 2015 г. представлява подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗНА и попада в дефиницията на чл. 75, ал. 1 от АПК, като съдържа административно правни норми.
Върховният административен съд, Седмо отделение е приел, че жалбата срещу разпоредбата на чл. 6, изречение първо от Постановление №238 от 03. 09. 2015 г. на Министерски съвет е подадена срещу акт подлежащ на оспорване, от лица с правен интерес и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. За да постанови посочения по-горе резултат, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че актът е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата форма, обнародван е в Държавен вестник, т. е. от формална страна е спазена процедурата по чл. 78, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 37 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА). ВАС Седмо отделение е приел обаче, че разпоредбата противоречи на чл. 11, ал. 2 и чл. 19, ал. 2 от Наредба за условията и реда за създаване на гаранционен фонд на публичните складове за съхранение на зърно и неговите функции (в сила от 09. 01. 2009 г., Приета с ПМС №332 от 20. 12. 2009 г.), поради което е незаконосъобразна и следва да бъде отменена на основание чл. 193, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но неправилно. При постановяване на решението Върховният административен съд, Седмо отделение е допуснал неправилно тълкуване и прилагане на закона.
ПМС №238/2015 г., и съответно като част от него чл. 6, изречение първо от ПМС, е подзаконов нормативен акт, издаден от Министерски съвет. Аргументите на жалбоподателя, че в случая се касае за общ административен акт, а не за подзаконов нормативен такъв, ако бъдеха възприети, биха се отнасяли за ПМС изцяло, тъй като постановлението е за определяне на реда за ликвидация на имуществото на Гаранционния фонд, прекратен на основание Закон за закриване на националната служба по зърното, обнародвано в Държавен вестник, бр. 69 от 08. 09. 2015 г., в сила от 08. 09. 2015 г. – т. е. всички негови разпоредби биха имали еднократно правно действие, а не само чл. 6. ПМС №238/2015 г. е подзаконов нормативен акт, тъй като е издадено по силата на §4, ал. 4 (предл. 2-ро) от Закон за закриване на Националната служба по зърното, съгласно който гаранционният фонд, учреден на основание на отменения ЗСТЗ (ЗАКОН ЗА СЪХРАНЕНИЕ И Т. С. З) се прекратява. Ликвидацията на имуществото на прекратения гаранционен фонд се извършва по ред, определен с постановление на Министерския съвет.
Предмет на оспорване пред тричленния състав на Върховния административен съд е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 185, ал. 1 АПК. Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 АПК допуска оспорване на подзаконов нормативен акт - изцяло или в отделна разпоредба, по отношение на неговата законосъобразност.
Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Жалбоподателите пред първата инстанция са юридически лица – търговски дружества, създадени по ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) и вписани в Търговския регистър, които са били членове на Гарационния фонд на публичните складове за съхранение на зърно с доброволно прекратено членство. С оглед на това те имат качеството на организация по смисъла на § 1, т. 2 АПК. За тях ще е налице право на оспорване на процесната разпоредба на ПМС, ако тя засяга или може да засегне техни права или законни интереси. За да се прецени това обстоятелство е необходимо да се установи, какви са целите и какъв е предметът на дейност на дружествата, какви са техните права и законни интереси и налице ли е исканата от законодателя форма на тяхното засягане. По своя предмет на правно регулиране разпоредбата на чл. 6 изречение първо от ПМС №238/2015 г., уреждаща начина на разпределение на имуществото на Гаранционния фонд при ликвидацията му, между участниците в него (бивши и настоящи) рефлектира върху целите на дружествата - жалбоподатели пред първата инстанция и може да засегне законните им интереси, установени от законово регистрираните им цели. Законосъобразно Върховният административен съд, Седмо отделение, е приел жалбата за процесуално допустима, съответно е постановил допустимо решение.
При прекратяване на гаранционния фонд, учреден на основание на отменения ЗСТЗ (ЗАКОН ЗА СЪХРАНЕНИЕ И Т. С. З), по силата на §4, ал. 4 от Закон за закриване на Националната служба по зърното, ликвидацията на имуществото на прекратения гаранционен фонд се извършва по ред, определен с постановление на Министерския съвет. Според чл. 6, изречение първо от постановлението – ПМС №238/03. 09. 2015 г., ликвидаторите разпределят имуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите, между участниците в Гаранционния фанд съгласно заключителния ликвидационен баланс. П.нционният съд е установил, че този текст противоречи на чл. 11, ал. 1 от Наредба за условията и реда за създаване на гаранционен фонд на публичните складове за съхранение на зърно и неговите функции (в сила от 09. 01. 2009 г., Приета с ПМС №332 от 20. 12. 2009 г.), който предвижда, че при ликвидация на гаранционния фонд след удовлетворяване на кредиторите ликвидаторът осребрява имуществото на фонда и го разпределя между всички публични складове, участвали в него, пропорционално на направените от тях вноски. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 6, изречение първо от ПМС №238/2015 г. влиза в противоречие и с чл. 19, ал. 2 от същата наредба, спорд който направените от публичните складове ежемесечни и други вноски не подлежат на възстановяване, включително при доброволно прекратяване на публичния склад, освен в случай на ликвидация на фонда.
Този извод на първоинстанционния съд противоречи на принципа, залегнал в чл. 13, ал. 1 от ЗНА, че актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона, съобразно обсега на отменяването. В разпоредбата на чл. 13, ал. 2 има изключение ЗНА, че новият закон може да разпореди да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако те са съвместими с разпоредбите на новия закон. Такова изключение обаче не е приложимо в случая, тъй като не е налице такава съвместимост. Разпоредбата на чл. 6 от ПМС №238/03. 09. 2015 г. /както и цялото ПМС/ е приета на основание §4, ал. 4 от ПЗР на Закон за закриване на националната служба по зърното (Обн.ДВ, бр. 57 от 28 Юли 2015 г.).Следователно чл. 6 от ПМС е приет по силата на новия законов акт, като нормативен акт по прилагането му. Неприложими поради тяхната несъвместимост с разпоредбите на новия закон са чл. 11, ал. 2 и чл. 19, ал. 2 от Наредба за условията и реда за създаване на гаранционен фонд на публичните складове за съхранение на зърно, приета на основание чл. 9а, ал. 3 от отменения ЗСТЗ (ЗАКОН ЗА СЪХРАНЕНИЕ И Т. С. З), отменен със §1 от ПЗР на Закон за закриване на националната служба по зърното (Обн.ДВ.бр. 57 от 28Юли 2015 г.). Неприложима също така е и разпоредбата на чл. 44 от Правилник за дейността на гаранционен фонд на публичните складове за съхранение на зърно, приет на основание чл. 2, ал. 1 от Наредбата, на 15. 04. 2009 г. в гр.В. Т от учредителите на фонда и утвърден със Заповед №РД09-507/19. 06. 2009 г. на министъра на земеделието и храните. Според чл. 11, ал. 3 от ЗНА нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. Чл. 6, изр. 1-во от ПМС №238/03. 09. 2015, обнародван в ДВ, бр. 69/08. 09. 2015 г., в сила от 08. 09. 2015 г., изрично е предвидено приложения на новия ред за разпределяне на имуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите, между участниците в Гаранционния фонд съгласно заключителния ликвидационен баланс, при ликвидацията на Гаранционния фонд, с което е отказана приложимост на чл. 11, ал. 2 от Наредбата, предвиждаща, че при ликвидация на гаранционния фонд след удовлетворяване на кредиторите ликвидаторът осребрява имуществото на фонда и го разпределя между всички публични складове, участвали в него, пропорционално на направените от тях вноски. Не може да се поддържа, че с чл. 11, ал. 3 от ЗНА е отменен юридически принцип, че по-новата правна норма от същата степен отменя по отм. ата, която й противоречи. Мълчаливата отмяна на по отм. закон е потвърдена в § 3 от Конституцията на Р. Б, според ал. 1 на който разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията. Тя е допустима и по чл. 13, ал. 1 от ЗНА, според който актът по прилагането на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частично отменяване на закона съобразно обсега на отменяването.
Предвид изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира, че решението на ВАС, Седмо отделение е неправилно и следва да бъде отменено и место това да се отхвърли жалбата срещу оспорената разпоредба на чл. 6, изречение първо от ПМС №238/03. 09. 2015 г..
Предвид изхода на спора, на касатора следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 150 лева за всяка инстанция, или общо 300 лева.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, петчленният състав на Върховния административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №10551 от 17. 08. 2017 г. по адм. д. № 2782/2016 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение И В. Т. П:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] и „[фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], срещу чл. 6, изречение първо от Постановление №238 от 03. 09. 2015 г. на Министерски съвет за определяне на реда за ликвидация на имуществото на Гаранционния фонд, прекратен на основание Закон за закриване на националната служба по зърното, обнародвано в Държавен вестник, бр. 69 от 08. 09. 2015 г., в сила от 08. 09. 2015 г.
ОСЪЖДА [фирма], [фирма] и „[фирма] да заплатят на Министерски съвет на Р. Б съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционната и касационната инстанции в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за всяка инстанция, или общо 300 /триста/ лева. Решението е окончателно.