Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Б против решение № 185 от 09. 02. 2017 г., постановено по адм. д. № 560/2016 г. по описа на Административен съд гр. Б.д. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК и моли за отмяната му.

Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Б.д прогласява нищожността на заповед № 01-164/01. 11. 2011 г. на кмета на О. Б, с която на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, е разпоредено да бъдат премахнати 24 бр. преместваеми обекти – бунгала, поставени без издадено разрешение в чужд имот.

За да постанови този резултат съдът приема, че в случая процесните бунгала не са преместваеми обекти по смисъла на закона, а налице строеж съобразно § 5, т. 38 ДР ЗУТ, позовава се на приложимата редакция на ЗУТ – ДВ бр. 80/2011 г. и прави извод за нищожност на оспорения административен акт, тъй като към момента на издаване на заповедта кметът на общината не е имал правомощие да издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Обжалваното решение е допустимо.

Съдът е сезиран с жалба с искане за прогласяване на нищожност на индивидуален административен акт от лице,...