Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. С против решение № 170 от 09. 02. 2017 г., постановено по адм. д. № 2033/2016 г. по описа на Административен съд гр. Б.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна – П. Д. Я., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Б. отменя заповед № 1042/19. 09. 2016 г. на кмета на община С., с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж – навес, собственост на П. Я., находящ се в УПИ [номер], кв. 18 по плана на [населено място], община [община].

За да постанови този резултат съдът приема, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същият е в нарушение на материалния закон, тъй като строежът е търпим съобразно изискването § 16, ал. 1 ПР ЗУТ.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон.

Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Незаконосъобразни са изводите, че в случая е приложима нормата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че навесът е изграден 1985-1986 г., което е възприето и от административния орган в оспорената заповед, поради което позоваването в касационната жалба на декларация, представена от трето лице в административното производство, е неоснователно. П. Я. се легитимира като собственик на ПИ 66 в кв. 18, за който е отреден УПИ – [номер] по неприложена дворищна регулация (н. а. от 03. 08. 2011 г.). Незаконният строеж е построен в УПИ [номер], кв. 18, в югоизточната част по бившата имотна граница на ПИ 66, на която е изградена стоманобетонна ограда, като част от тази ограда с дължина от 12 м. служи за стена на навеса, който е открит от трите страни. Действащият план за селото е одобрен със заповед от 20. 10. 1969 г. и не е приложен. Както бе посочено навесът попада в УПИ [номер], кв. 18, който не е застроен. Строежът е изпълнен без строителни книжа. В действащия ПУП към момента на построяването й, както и към настоящия момент не е предвидено допълващо застрояване, а процесната постройка е със селскостопанско предназначение. Предвид фактът, че навесът е изграден 1985-1986 г., то същият е в приложимото поле за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, който изисква две предпоставки за признаване на търпимост - допустимост по действащите подробни градоустройствени планове към момента на изграждане или към настоящия момент и съответствие с правилата и нормативите, действали по време на извършване на строежа или по действащия правен режим по ЗУТ. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че допълващо застрояване на постройка със селскостопанско предназначение в имота не е предвидена по действалия към момента на изграждане и към настоящия момент ПУП. Това е достатъчно да обоснове неприложимост на цитираната норма по отношение на процесния строеж.

Неправилно съдът се позовава на нормата на чл. 121, ал. 1 ППЗТСУ отм. , съгласно която в селата могат да се застрояват стопански постройки със селскостопанско предназначение от всякакъв вид за лични нужди, тъй като по арг. на чл. 234, т. 1 ППЗТСУ отм. в редакцията му към построяване на навеса се изисква разрешение за строеж. Строежът е недопустим и по действащите нормативни изисквания на чл. 42, ал. 3 ЗУТ, като се има предвид, че плътната ограда, която служи за стена на навеса също е незаконна, а заповедта за премахване на оградата е стабилен административен акт (адм. д. № 4779/2017 г. по описа на ВАС). Ето защо като прави извод за търпимост на незаконния строеж първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон.

С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли.

Разноски на касатора не следва да се присъждат, тъй като не са приложени доказателства, установяващи, че такива са направени.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 170 от 09. 02. 2017 г., постановено по адм. д. № 2033/2016 г. по описа на Административен съд гр. Б. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Д. Я. против заповед № 1042/19. 09. 2016 г. на кмета на община С.. Решението не подлежи на обжалване.