Производството е по реда на чл. 208 исл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на З. Б. М. от [населено място], [община], [област] против решение № 1015 от 18. 05. 2016г., постановено по адм. д. № 2163 по описа за 2014г. на Административен съд - Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Основното оплакване в касационната жалба се състои в това, че намира промяната на наемната цена за въпрос от гржданскоправната материя, а клаузите на договора с община Б. според него не могатда се променят едностранно, заявява, че не дължи посочените суми за наем на земята, поради неплащането на които е прекратен договорът за наем.

Ответникът кмет на община Б. не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглждане по същество.

С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на З. Б. М. против заповед № 488 от 04. 07. 2014г. на кмета на община Б. за прекратяване на наемен договор № 92 от 26. 07. 2010г. Съдът приел, че между страните по делото, че на 26. 07. 2010г. е сключен договор № 92 с предмет отдаване под наем за временно и възмездно ползване на недвижими имоти – публична общинска собственост, с обща площ 110, 100дка, представляващи пасища за отглеждане на пасищни животни, на основание чл. 14, ал. 7 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ), Съгласно чл. 2 от договора срокът на наемното правоотношение е 5...