Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на община П. против решение № 1057 от 25. 05. 2016г., постановено по адм. д. № 2923 по описа за 2015г. на Административен съд - Пловдив, допълнено с решение № 1426 от 13. 07. 2016г. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ. Подадена е и касационна жалба от П. Т. П. от [населено място] против същото решение в частта, с която искът му против община П. над уважената част от 3500 лв. до предявения размр от 5819 лв. е отхвърлен. Решението в тази част се обжалва на същите касационни основания.

В качество на касационни жалбоподатели страните поддържат касационните си жалби и като ответници - оспорват касационната жалба на насрещната страна.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба на община П. и неоснователност на касационната жалба на П. Т. П..

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваните части е неблагоприятен, поради което са допустими за разглеждане по същество, но са неоснователни.

С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е разгледал по същество иска на П. Т. П. против община П. за заплащане на обезщетение в размер на 5819 лв., предявен на осн. чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ), вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.Ита претенция се основава на обстоятелството, че ищецът е български гражданин, живее в [населено място] и има определена 100% степен на увреждане, с чужда помощ с решение на НЕЛК №...