Производството е по реда на чл. 209 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], от [населено място], [адрес], представляван от Ц. И. П., срещу решение №327/24. 10. 2016 г., постановено по адм. д.№419 по описа на Административен съд гр.В. Т за 2016 г.

Според касатора, първоинстанционния съд неправилно е тълкувал процесулания закон и материално правните норми. Решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО. Неправилни са изводите на решаващият състав за неприложимост на решение по дело С-138/2012 г. на СЕС.

Оспорва се и определения размер на разноските, като се твърди, че същите са прекомерно завишени и следва да бъдат намалени до размер 300 лв.

Въз основа но горните аргументи, се иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за новото разглеждане от друг състав на съда при спазване на указанията на касационната инстанция. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП”гр.В. Т, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Не са налице основания за отмяна на решението. Изложеното в касационната жалба е относимо към законосъобразността на Акта за прихващане или възстановяване/АПВ/, като твърденията в тази насока са обсъдени от АС – В.Т.Р е постановено при правилно приложение на процесуалния закон и правилно тълкуване на приложимите норми на материалния закон. Възръзява се срещу твърденията на касатора, че не е спазен принципа на данъчен неутралитет и това обстоятелство не е отчетено при решаване на спора. Според ответника към правния спор не е приложимо решение на СЕС, постановено по дело С-138/2012 г. Неоснователно е и възражението на касатора относно определяне размера и присъждане на разноските, с оглед материалния интерес.

Моли касационната жалба да бъде отхвърлена, а решението да бъде оставено в сила.

Претендира присъждане на разноски в размер на 1085. 20 лв.

Участвалият по делото представител на Върховната...