Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Х. Г. С. с адрес в [населено място] срещу решение № 1356/4. 07. 2016г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 103/2016г. С него се отхвърля жалбата на Х. Г. С. против решение за отказ № 1508884/13. 10. 2015г. издадено от А. Я. П. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърдено с решение по жалба срещу решение за отказ № 948/14. 12. 2015г. на директора на Дирекция "ОДОП".

Поддържат се доводи зе неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" Пловдив чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение, постановено по жалба срещу решение за отказ от възстановяване на суми, представляващи платени вноски за ДОО в размер на 3717. 40 лева и ЗО в размер на 849. 60 лева, за 2007г. по искане вх. № 94-00-8140/18. 09. 2015г. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението мотивирано с изтекъл срок по чл. 129, ал. 1 ДОПК преди подаване на искането.

Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Установено е от фактическа страна, че по подаденото искане за прихващане или възстановяване от С. на 18. 09. 2015г. е разпоредено извършване на проверка и прихващане с вноски за ДОО и ЗО внесени през периода 1....