Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 328 от 12. 10. 2016 г., постановено по адм. д. № 138/2016 г. Административен съд – Добрич е обявил нищожността на отказ за финансиране на лечение в чужбина, обективиран в писмо изх. № 95-00-62/13. 08. 2015 г., издадено от заместник-министъра на здравеопазването във връзка с искане с вх. № 95-00-62/11. 08. 2015 г. на Я. П. Я..
Срещу това решение е подадена касационна жалба от заместник-министъра на здравеопазването, чрез процесуалния представител гл. юрк. И. с молба да бъде отменено като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от главен юрисконсулт И., който моли касационната жалба да бъде уважена.
Ответникът по делото П. Я. Я. (наследник на починалия жалбоподател Я. Я.), чрез пълномощника адв. Н. оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция. Ответникът Н. С. Я. (наследник на починалия жалбоподател Я. Я.), не е взела становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. От доказателствата по делото се установява, че подаденото от Я. заявление с вх. № 95-00-62/28. 04. 2015 г. с молба да бъде финансирано лечението му в чужбина, в клиника в Израел, където до момента е бил лекуван, отговаря на изискванията на чл. 21, ал. 1 от Наредба № 12/22. 12. 2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) (Наредбата). Като се е произнесъл по искане, с което не е сезиран, за финансиране на лекарствен продукт „Мекинист“, административният орган е постановил един нищожен административен акт.
Върховният административен съд, в настоящия състав прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира следното:
Първоинстанционният съд е съобразил указанията на тричленен състав на Върховен административен съд в определение № 3149/ 21. 03. 2016 г. по адм. д. № 1963/16 г. във връзка с предмета на спора и правния интерес на наследниците на Я. П. Я. от продължаване производството по делото, с оглед евентуална претенция за обезщетение за вреди.
От множеството писмени доказателства по делото безспорно се установява, че по отношение на Я. Я. са били налице условията за произнасяне на компетентния административен орган, в случая заместник – министъра на здравеопазването по искането му, входирано в министерството със заявление вх. № 95-00-62/28. 04. 2015 г. за подпомагане в размер на 90 000 долара за лечение в Израел на „малигнен меланом“. Съдът правилно е приложил материалния закон, като е отчел, че съгласно чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) (ЗЗ) извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването, като в тази връзка относимата правна уредба за отпускане на средства за лечение в чужбина, е поместена в Наредба № 12/22. 12. 2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО). В мотивите на решението е отбелязано, че оспореното от Я. писмо е издадено от компетентен орган – заместник-министърът на здравеопазването, на който са делегирани правомощия от министъра на здравеопазването със заповед № РД-01-368/14. 11. 2014 г., с която е разпоредено касационният жалбоподател да подписва заповеди за разрешаване на заплащане на дейности, финансирани по реда на Наредбата.
Основателно е приетото от решаващият състав, че в случая е нарушен редът за произнасяне на подаденото заявление, уреден в раздел III и раздел IV от Наредбата. В случая жалбоподателят (който е починал по време на първоинстанционното производство, но след подаване на жалбата до съда), е подал заявление, което отговаря на изискванията на чл. 21, ал. 1 от Наредбата, като е определил предмета на административното производство, а именно финансова помощ за лечение в размер на 90 000 долара в клиника в Израел, като към това заявление са приложени необходимите медицински документи. Съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредбата в случаите, когато не са подадени необходимите документи с изискваните съдържание и форма или са налице неясноти или непълноти в съдържащата се в документите информация, а също и при необходимост от представяне на допълнителен относим документ, председателят на КЛЧ уведомява писмено заявителя и дава указания за отстраняване на недостатъка в 14-дневен срок. Видно от протокол № 17 от 04. 05. 2015 г. от заседанието на Комисията за лечение в чужбина, същата е решила, че не е ясно какъв вид лечение и поради какви медицински причини е предложено лечение в Израел, поради което е счела, че следва болният да уточни с лечебното заведение в Израел терапевтичното поведение, във връзка с което следва да представи подробен документ. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, въпреки наличието на писмо рег. № 95–00– 62 от 11. 05. 2015 г., с което е отбелязано необходимостта от допълване на заявлението с терапевтичното поведение, което ще бъде осъществено в Израел, няма данни това писмо да е връчено на Я. Я., освен това липсва срок, в който да се изправят констатираните от комисията непълноти. С писмо от 26. 05. 2015 г. Я. Я. е обяснил на председателя на Комисията за лечение в чужбина, че до този момент е провеждал лечение в болница „Х.“ в Израел, където е лекуван с лекарството „мекинист“ и резултатите от това лечение са били обнадеждаващи. Лицето е посочило, че до този момент е финансирал сам лечението, изследванията и закупуването на посоченото лекарство в Израел, но поради финансова липса и становище на д-р Л. от израелската болница за продължаване на приема на лекарствения продукт, е подал заявление за финансово подпомагане. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че това писмо, не представлява ново искане за закупуване на медикамента, а е обяснение за наличието на необходимостта от продължаване на лечението на Я. в болницата в Израел. На 24. 06. 2015 г. жалбоподателят е представил в комисията и становище от д-р К. от Клиниката по медицинска онкология УМБАЛ [ЮЛ] [населено място], в което също е отразено, че следва да се продължи терапията с лекарствения продукт Мекинист, който няма терапевтична алтернатива и не се предлага в България. На проведеното на 29. 06. 2015 г. заседание на Комисията за лечение в чужбина ( КЛЧ), е взето решение по протокол № 25, че лекарственият продукт Мекинист е включен в ЕМА и не се финансира по реда на Наредбата, а преписката следва да се изпрати на НЗОК. В случая, комисията неправилно е преформулирала искането на Я., като такова по чл. 3, т. 3 от Наредбата, а именно за закупуване на лекарствени продукти и медицински изделия, които не подлежат на финансиране от бюджета на министерство на здравеопазването.
С писмо рег. № 95-00-62/07. 07. 2015 г. до управителя на НЗОК и с копие до Я. Я., заместник-министърът на здравеопазването е изпратил по компетентност преписката на НЗОК, за отпускане на средства за лекарствения продукт Мекинист. Според жалбоподателя, с това писмо, той за първи път се е информирал за необходимостта да се представи допълнителна медицинска информация от клиниката в Израел и е успял да събере нужната документация едва на 11. 08. 2015 г. С писмо рег. № 95-00-62/11. 08. 2015 г., Я. е изпратил до Председателя на Комисията за лечение в чужбина оферта за провеждане на имунотерапия с мек инхибитор Мекинист в болница „Х.“, Израел под ръководството на проф. М. Л. – ръководител на [фирма]. С оспореното пред първоинстанционния съд писмо рег. № 95-00-62/13. 08. 2015 г., заместник-министърът на здравеопазването във връзка с писмо рег. № 95-00-62/11. 08. 2015 г., на Я. Я. е отговорено, че по повод на основното му заявление в Министерство на здравеопазването с вх. № 95-00-62/28. 04. 2015 г., предвид разпоредбите на действащото законодателство, става ясно, че случаят е от компетентността на НЗОК.Аистративният орган е посочил, че компетентността на органите в случаите, когато е подадено заявление за издаване на предварително разрешение за планово лечение в чужбина се преценява в зависимост от вида на необходимото лечение и от това по какъв механизъм то се осигурява и заплаща в страната. Поради изложеното с писмото от 07. 07. 2015 г. цялата преписа е изпратена на НЗОК по компетентност, а на 18. 07. 2015 г. в Министерство на здравеопазването е постъпило копие на отговор от НЗОК до Я. Я., в който е отразено, че последният следва да избере лечебно заведение на територията на държава членка на Европейския съюз. Административният орган е заявил, че с изпращането на отговора на НЗОК до Я. Я., ангажиментът на министерство на здравеопазването към него е изпълнен, като от изключително значение за изхода на административната процедура е заявителят да представи необходимите документи в НЗОК.
С оглед така развилото се административно производство пред министерство на здравеопазването правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че е допуснат съществено процесуално нарушение, водещо до нищожност на постановения отказ за финансиране. Административният орган не е уведомил заявителят своевременно за нередовностите, констатирани в заявлението му в срока по чл. 23, ал. 1 от Наредбата, поради което и Я., не е знаел, че следва да представи медицинска документация за лечението му в Израел, за което се иска финансиране. Въпреки че лицето е изпратило обяснения на административния орган, за причините налагащи финансиране от бюджета на министерството за лечението му в Израел, административният орган е преформулирал искане му, като недопустимо е изменил предмета на заявлението, поради което се е произнесъл по предмет, различен от заявения. На практика компетентният административен орган, който следва да разреши, съответно - да откаже заплащането по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата, в случая изобщо не е осъществил процедурата, регламентирана в чл. 24 – 26а от Наредбата, за разглеждане на заявлението и съответно за издаване на заповед по чл. 34, ал. 2 от Наредбата. В случая Комисията за лечение в чужбина чрез недопустимо изменение на искането на заявителя е приложил чл. 27, ал. 2 от Наредбата, като е констатирала, че не е компетентна да разгледа подадено до нея заявление, и го е изпратила на компетентния според нея орган – НЗОК, като е уведомила подателя за това.
Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за просрочие на жалбата, подадена пред първоинстанционния съд. В писмото от 13. 08. 2015 г. на заместник – министъра на здравеопазването, което е било предмет на оспорване, не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване, поради което и съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК, срокът за обжалване се удължава на два месеца. В случая жалбата на Я. Я. до Административен съд – София-град, където първоначално е образувано съдебното производство е подадена на 03. 09. 2015 г., т. е. в посочения по-горе срок.
Правилни са изводите на решаващият състав на Административен съд – Добрич, че в случая липсва волеизявление на административния орган по предмета на административното производство, което от своя страна води и до липса на мотиви в административния акт, и не може да се установят причините за постановения отказ за финансиране. С оглед изложеното, като е обявил нищожността на оспореното пред него писмо на заместник-министъра на здравеопазването, представляващо отказ за заплащане на лечение в чужбина, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, и заявеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноски, настоящата инстанция намира, че то е неоснователно, предвид липсата на доказателства за заплатени разходи за водене на съдебното производство пред Върховния административен съд.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 328 от 12. 10. 2016 г., постановено по адм. д. № 138/2016 г. по описа на Административен съд – Добрич. Решението не подлежи на обжалване.