Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ] [населено място], представлявано от председателя Г. С., чрез процесуалния представител адв. И. К., против решение № 1693 от 21. 09. 2016 г., постановено по адм. дело № 267/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на сдружението против чл. 22, ал. 2 и 3 от Наредба за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и котки и регламентиране отглеждането на домашни кучета и котки на територията на община П. (Наредбата).

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оплакванията са групирани в осем пункта и подробно обосновани. Иска се отмяна на обжалваното решение, съответно да се отмени или обяви нищожността на оспорените текстове на чл. 22, ал. 2 и 3 от атакувания подзаконов нормативен акт, както и да се присъдят разноски за двете инстанции.

Ответникът - Общинският съвет Пловдив, чрез пълномощника си адв. Е. Б., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита постановеното решение за правилно и че не са налице касационни основания за неговата отмяна.

Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 208, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Пловдив се е развило по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел трети от АПК, като е образувано по жалба на настоящия касатор против разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и котки и регламентиране отглеждането на домашни кучета и котки на територията на община П., приета с решение № 204 по протокол № 10 от 31. 03. 2012 г. на Общинския съвет - Пловдив, изм. и доп. с решение № 499 по протокол № 22 от 20. 12. 2012 г. и решение № 197 по протокол № 11 от 04. 06. 2015 г. на Общинския съвет - Пловдив (Наредбата). Съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредбата: "Забранява се храненето на безстопанствени котки и кучета. Забраната не се отнася до лицата, получили сертификат от кмета на община П. за Зоодоброволец за полагане грижи за безстопанствените котки, както и за лицата, подписали декларация по чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ." Член 22, ал. 3 гласи: "Зоодоброволците да хранят и полагат грижи за безстопанствените котки единствено на местата, които са им одобрени писмено от съответната районна администрация".

От доказателствата по делото, които подробно е обсъдил, съдът е приел, че Наредбата съдържаща оспорените текстове, е приета на основание чл. 40, ал. 5 и чл. 56, ал. 1 от ЗЗЖ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ) (ЗЗЖ) и в изпълнение на План за действие към Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на община П. 2008-2014 г., приети с решение на Общинския съвет № 400 по протокол № 20 от 08. 09. 2011 г. За приемане на Наредбата е изготвено предложение от заместник - кмет на община П., внесено на 21. 05. 2012 г. в Общинския съвет. Проектът на Наредбата, ведно с мотивите, обективирани в предложението, е публикуван на сайта на община П. на 14. 05. 2012 г., за обществено обсъждане. Проследени са и публикациите на предложените проекти за изменение и допълнение на Наредбата, които са внесени за разглеждане от кмета на общината. Съдът е установил, че с решение № 315 по протокол № 22 от 03. 08. 2010 г. Общинският съвет е одобрил Програма за овладяване на популацията на безстопанствените котки на територията на община П., както и план за изпълнението й.

При тези данни, съдът е приел, че нормативния, съдържащ оспорените норми е издаден от компетентен орган, като е съобразен с изискванията на чл. 76, ал. 3 от АПК. Съгласно тази разпоредба общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат отношения с местно значение, съобразно уредените с нормативен акт от по-висока степен отношения. В случая Наредбата е издадена на основание чл. 40, ал. 1 и 5 и чл. 56, ал. 1 от ЗЗЖ, в приложимите редакции, които изрично делегират на общинските съвети правомощие да издават наредби за овладяване на популациите от безстопанствени кучета и котки на местно ниво, в изпълнение на приетите местни програми и планове за приложението им за овладяване на популациите от безстопанствени кучета и котки.

Съдът е посочил, че нормативният акт е приет при спазване на процесуалните правила за издаването му, регламентирани в ЗМСМА, АПК и ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА). Спазен е чл. 26, ал. 2 от ЗНА, тъй като проекта на наредбата е публикуван на интернет страницата на община П., заедно с мотивите, като на заинтересованите лица е предоставен 14 -дневен срок за внасяне на предложения и становища. Спазени са и изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, тъй като във внесените предложения се съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Нормативният акт е издаден и при спазване на изискванията на чл. 77 и чл. 78 от АПК - същият е приет след обсъждане, текстът е удостоверен от председателя на Общинския съвет, разгласен е чрез местните печатни издания, което е видно от приложените разпечатки от местни местници. Нормативният акт е приет при изискуеми кворум и мнозинство на колективния орган. Наредбата отговаря и на изискванията на Закон за форма - чл. 75, ал. 3 и 4 от АПК - посочен е видът на акта, органа, който го е приел, главният му предмет, правното основание за неговото приемане.

Съдът е приел, че оспорените разпоредби са и материалнозаконосъобразни.

Наредбата е издадена за прилагането на ЗЗЖ - нормативен акт от по-висока степен, както и на приетите на основание чл. 40, ал. 1 от ЗЗЖ програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и котки и плановете за изпълнението им. Нормите на Наредбата детайлизират уредените в акта от по-висока спетен отношения. Същите са свързани с овладяването на популацията на безстопанствените кучета и котки, в смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадена в § 1, т. 12 от ДР на ЗЗЖ. Целта е контрол на броя на посочените животни и освобождаване на улиците от тях.

Съдът е отхвърлил възражението, че оспорените разпоредби противоречат на закона, тъй като първично уреждат отношения, вече уредени в нормативни актове от по-висока степен - Законът за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), Законът за местните данъци и такси (ЗМДТ), Наредба № 39 от 01. 12. 2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразно с техните физиологически и поведенчески особености (Наредба № 39) и Наредба № 41 от 10. 12. 2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни (Наредба № 41). Анализирайки цитираните нормативни актове и уредените с тях отношения, съдът е приел, че тъй като в същите не се съдържат разпоредби, свързани с храненето на бездомни животни, не е налице твърдяното нарушение.

Отхвърлено е също така и оплакването за противоречие на Наредбата и в частност на оспорените текстове със ЗЗЖ и Европейската конвенция за защита на животните компаньони (Конвенцията). Съдът е посочил, че в ЗЗЖ липсва конкретна регламентация относно храненето на безстопанствени животни, а освен това именно в изпълнение на нормите на чл. 40, ал. 1 и ал. 5 и чл. 56, ал. 1 от закона, намиращи се в глава "Безстопанствени животни" са издадени общинските Праграми и планове за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и котки. Оспорените разпоредби не противоречат на изискванията на чл. 1 и чл. 7 от ЗЗЖ, както и на Конвенцията, тъй като не регламентират нехуманно средство за овладяване на популациите. Същите не установяват пълна забрана за задоволяване на нуждите на животните, а само установяват контрол над лицата, които извършват хранене и над местата за хранене. Въведените правила за хранене са в обществен интерес. С. отряд от "Зоодоброволци" е посочен като "добра практика" по отглеждане на животни, по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗЖ, съответно по чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗЗЖ. С регламентираните правила се цали опазването на живота и здравето на бездомните животни, както и на гражданите и хигиената на обществените места.

По тези съображения, съдът е извел извод за законосъобразност на оспорените разпоредби и е отхвърлил жалбата против чл. 22, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата. Така постановеното решение е правилно.

Неоснователно е възражението по т. 1 от касационната жалба, за незаконосъобразност на изводите на съда, че при издаване на Наредбата и оспорените текстове, както и при измененията им са спазени изискванията относно внасянето на предложенията за приемане на нормативни административни актове. Неоснователно се твърди, че не са спазени сроковете за обявяване на проектите на Наредбата и последващите й изменение и допълнение.

Видно от доказателствата в преписката, проектът на нормативния акт, ведно с предложението, съдържащо мотивите, е публикуван на интернет страницата на община П. на 14. 05. 2012 г., а е приет от компетентния Общински съвет на 31. 05. 2012 г., т. е. след повече от 14 дни - минимално изискуми за предоставяне на възможност на заинтересованите страни да преставят предложения и становища по проекта, съгласно нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, в действащата към момента на приемане на акта редакция от ДВ, бр. 46/2007 г. Проектите за изменение и допълнение са публикувани съответно на 05. 12. 2012 г. и 20. 05. 2015 г., а са приети съответно на 20. 12. 2012 г. и 04. 06. 2015 г., т. е. отново при спазване на необходимия срок за публично обявяване, считано от публикацията до внасяне на съответния проект за приемане. В касационната жалба, без да е изрично посочено, от пресмятанията на сроковете, става ясно, че под "внасяне" на проекта за нормативен акт се има предвид момента на завеждането му в деловодството на компетентния орган - Общинския съвет, в който случай не би бил спазен необходимия срок за публичното му обявяване. Нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА не дава основание за подобно тълкуване. В текста е посочено, че преди "внасяне на проект за нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган", съставителят на проекта го публикува. Под "внасяне" законодателят има предвид момента, в който компетентния орган пристъпва към разглеждане на съответното предложение и има възможност да го обсъди и дебатира, като за колективния орган това е момента на провеждане на заседание на състава му. Именно в пленарно заседание предложението се докладва, докладват се и постъпили предложения и становища, (такива в случая не са постъпили нито при приемане на акта, нито при последващите му изменение и допълнение) излагат се мотиви и същото се приема или отхвърля. Няма основание да се приеме, че е налице твърдяното в касационната жалба нарушение на закона.

Неоснователно е възражението, че неправилно съдът е приел материална законосъобразност на оспорените разпоредби. Отново се повтаря възражението, релевирано и с първоначалната жалба, че оспорените норми са приети без предоставени правомощия на издателя, тъй като с тях се уреждат обществени отношения, които вече са регламентирани с нормативни актове от по-висока степен. Във възражението не се сочи нито една норма от цитираните нормативни актове, която да регламентира процесните правоотношения на местно ниво, за да се приеме неговата основателност. В първоинстанционното решение, съдът подробно е обсъдил регламентацията на ЗВМД, ЗЗЖ, ЗМДТ, Наредба № 39/2008 г. и Наредба № 41/2008 г., като изложените мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция. О. Н и текстове са издадени при изрична законова делегация в нормите на чл. 40, ал. 1 и ал. 5 и чл. 56, ал. 1 от ЗЗЖ. Изрично в същите е предвидено Общинските съвети да приемат наредби за овладяване на популациите на безстопанствени кучета и котки. В делото се съдържат данни за проведени проучвания от Сдружение [ЮЛ] от които безспорно се установява наличие на разразстваща се популация на бездомни котки в гр. П., която значително (десетократно) надвишава популацията на бездомни кучета, което прави обосновано приемането на съответната Програма относно популацията на безспотанствени котки и План за нейното изпълнение, а оттам и на регламентация в местната наредба, съдържаща мерки за ограничаването й.

Неоснователно е възражението, че овладяването на популациите на кучета и котки се осъществява с нехуманни средства и такива причиняващи страдания на животните, тъй като се въвежда пълна забрана за храненето им, което ги обрича на гладна смърт. С оспорените норми не се въвежда пълна забрана за хранене, а правила относно кръга от лица, които ще осъществяват хранене и местата затова. С наредбата се дава право на широк кръг от лица - тези получили сертификат за зоодоброволец и тези, подписали декларация по чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ да хранят безстопанствените животни. Лицата, подписали декларация по чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ, съгласно предвиденото в закона поемат задължение да осъществяват много по-широк кръг от грижи по отношение безстопанствените животни, а не само по отношение тяхното хранене. Същите са длъжни да поемат надзора и грижите над животните, в това число обезпаразитяване, реваксинации, да заверяват паспортите им и други, по аргумент от чл. 49 и 50 от ЗЗЖ. Посочената категория лица е поела доброволно това задължение, което презумира добронамерено, добросъвестно и основано на знание за нуждите и поведението на животните полагане на грижи, в това число и хранене.

Подобни аргументи могат да бъдат изложени и по отношение лицата, придобили качеството зоодоброволец, чиито брой видно от данните по делото се увеличава всяка година от началото на изпълнението на проект за създаване на отряд "Зоодоброволци", в това число и съгласно програмата за процесния период - 2008-2014 г. Същите са поели подобни ангажименти на тези на лицата по чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ, по отношение на бездомните котки. Правилно съдът е приел, че подобен проект въвежда добра практика по смисъла на §1, т. 7 от ДР на ЗЗЖ.

Не може да се възприеме възражението, че тъй като за кмета на общината никъде не е разписано правомощие за даване на сертификат за зоодоброволец, понятието не е дефинирано, липсват критерии на които следва да отговарят лицата, за да им бъде дадено това качество и др. подобни, въведената регламентация е незаконосъобразна. Никъде в закона не се съдържа изискване за подобна свръхрегулация при изпълнение на подобни проекти на местно ниво. Самият проект е публично оповестен както по отношение целите си, така и по отношение конкретните изисквания и стъпки, който всеки желаещ би могъл да предприеме, за да добие качеството зоодоброволец или дарител, за подпомагане на отглеждането на бездомни животни, по начин гарантиращ тяхното здраве и добро състояние, което е и целта на ЗЗЖ.

Не намира опора в закона възражението, че препращането на оспорения чл. 22, ал. 2 от Наредбата към чл. 47 от ЗЗЖ е незаконосъобразно, тъй като чл. 47, касае животни настанени в приют. Тъкмо обратното, видно от чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ животни, които не могат да бъдат предоставени безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони, както и не са настанени в приют, могат да бъдат върнати на местата, от които са взети, т. е. същите продължават да бъдат бездомни. Такива животни могат да бъдат както кучета, така и котки, за последните на основание чл. 56 от ЗЗЖ, който предпраща към нормите на чл. 40-47, 51, 52 и 54 от ЗЗЖ, в случаите на увеличена популация, какъвто безспорно е налице за гр. П..

Не обосновава незаконосъобразност обстоятелството че не е регламентиран реда за определяне на местата за хранене на животните по чл. 22, ал. 3 от Наредбата. Съгласно текста посоченото е предоставено в оперативната самостоятелност на районните администрации, което е напълно обосновано, с оглед обстоятелството че същите най-добре познават съответните условия в районите на гр. П..

Неоснователно е възражението, че с оспорените текстове се нарушава принципа за съразмерност, визиран в чл. 6, ал. 2 от АПК. С приетите норми не се засягат права и интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая е намерен разумния баланс между осигуряването на благосъстоянието на безстопанствените животни и изискванията за хигиенна и здравословна среда и за жителите на общината.

Първоинстанционният съд е приложил правилно закона, като е съобразявал законосъобразността на акта с действащата към момента на издаването му нормативна уредба. Изводите му са съобразени със събраните доказателства и приложимите процесуални и материални норми. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени като доказани по основание направените по делото разноски. Същите са доказани в размер на 960 лв., видно от договор за правна защита и съдействие № 170336 от 11. 09. 2017 г., действително заплатени, което се установява от представената фактура от 11. 06. 2017 г. и платежно нареждане от 21. 09. 2017 г.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1693 от 21. 09. 2016 г., постановено по адм. дело № 267/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ] [населено място], [адрес], представлявано от председателя Г. С., да заплати на Общински съвет гр. П., сумата 960 (деветстотин и шестдесет) лева, представляваща направените разноски за настоящата инстанция за адвокатски хонорар.

Решението не подлежи на обжалване.