Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на [фирма]–К. Б, със седалище и адрес на управление в [населено място], [адрес], представлявано от К. Д. Т. и Г. Р., чрез адв.И. К., против Решение №6214 от 13. 10. 2016г. на Административен съд София-град по адм. д.№7367 по описа за 2015г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт /РА/№ №Р-22222514001517-091-001/12. 03. 2015г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 887/15. 06. 2015 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, София при ЦУ на НАП, в частта, с която на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на общо на 203 751, 59 лева и лихви за просрочие в размер на 37 276, 01 лв. за данъчни периоди в периода 23. 11. 2010 г. до 30. 11. 2014 г.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е недопустимо, евентуално-неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, изразяващи се в липса на ясни фактически и правни установявания : от една страна съдът е приел за безспорно, че дейността на клона на чуждестранно дружество, установено във Великобритания, включва директни консултации на клиенти на дружеството – майка във връзка с хардуерни и софтуерни проблеми /доколкото клонът представлява контактен център, отговарящ на запитвания на клиенти от различни държави по телефон, е-мейл или факс/, от друга - е възприел основната констатация на приходните органи, че клонът не извършва независима икономическа дейност на територията на страната. Съдът, в нарушение на материалния закон, споделил правните изводи на приходните органи, че не клонът на дружеството в България, а чуждестранното дружество, установено във Великобритания, има право на възстановяване на платения ДДС за получени доставки в България на основание на Директива...