Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Х. ЧЛЕНОВЕ:К. К. Т. Д. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Емил Георгиевизслуша докладваното от председателяТ. Х. по адм. дело № 6834/2021

Производството е по реда на чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Р. Аслани, гражданин на Р. К. чрез адв. Х., против решение № 97 от 23.04.2021 г. по адм. д. № 82/2021 г. на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против решение рег. № 343р-895 от 15.01.2021 г., издадено от началника на група „Миграция“ при Областна дирекция на МВР – Сливен, с което на оспорващия е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване в Р. Б. и е определен 7-дневен срок след влизане в сила на решението да напусне страната.

В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон – отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на приложимата материално-правна уредба. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора с което административният акт да бъде отменен. Не се претендират разноски.

Ответникът - началник на група „Миграция“ при Областна дирекция на МВР – Сливен, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият тричленен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, за което постановеното съдебно решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Административното производство е било образувано по заявление за предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденеца в Р. Б. като „чуждестранен специалист“, пребиваващ в страната по силата на международен договор – на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ). Към заявлението са били приложени документите по чл. 14, ал. 1 от ППЗЧРБ сред които и документ, удостоверяващ, че е служител, пребиваващ в страната по силата на международен договор по който Р. Б. е страна. Към заявлението е приложено и удостоверение от 20.11.2020 г. от Агенция към Министерството на отбраната на САЩ за предоставяне на услуги и стоки на армията и въздушните сили в американски бази извън пределите на САЩ (AAFES).

По подаденото заявление е била извършена проверка при която е установено, че чужденецът има действащ трудов договор с търговско дружество „Ен Ти Пи Косова“ ЕООД, което е българско юридическо лице. Установено е било и че търговското дружество има договор за концесия с AAFES.

В сведение с вх. № 343000- 397 от 12.01.2021 г. по описа на ОД на МВР – Сливен от чужденеца е било посочено, че: „няма договор с AAFES, а има договор с „Ен Ти Пи Косова“ ЕООД, между които има договор за концесия (л. 18 от делото).

В последствие е издаден оспореният административен акт - решение, с което на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване в Р. Б. като е счетено, че чужденецът не удовлетворява условието на чл. 24, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ. Изложено е било, че Аслани не е служител на изпълнител по договор със Съединените щати, упражнява дейност извън обхвата на Споразумението между правителството на Р. Б. и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната (ССОО) и не е чуждестранен специалист по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ.

За да отхвърли оспорването съдът е изложил съображения, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК.

Изложени са мотиви, че съгласно дадените определения в чл. II, т. 4 от Споразумението понятията „изпълнители по договори със Съединените щати“ и „служители на изпълнители по договори със Съединените щати“ означават небългарски юридически или физически лица и техните служители, които не са български граждани или постоянно пребиваващи на територията на Р. Б. които се намират на територията на Р. Б. за да доставят стоки и услуги на силите на Съединените щати на територията на Р. Б. по силата на договор или договор за подизпълнение, сключен със или за нуждите на силите на Съединените щати. Следователно „Ен Ти Пи Косова“ ЕООД, като дружество, регистрирано на територията на страната при условията на Търговския закон, не попада в обхвата на дадените по-горе дефиниции и в този смисъл неговият служител в лицето на Р. Аслани не отговаря на условието по чл. 24, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ. Решението е правилно.

Страните не спорят за установените факти. Спорът се концентрира върху тълкуването на понятията „изпълнители по договори със Съединените щати“ и „служители на изпълнители по договори със Съединените щати“, дадени с определенията на международното споразумение.

Споразумение между правителството на Р. Б. и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната (ССОО) е ратифицирано със закон, приет от 40-то Народно събрание на 26.05.2006 г. (ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г.)

В чл. II,т. 4 на Споразумението са дадени дефиниции на понятията изпълнители по договори със Съединените щати и служители на изпълнители по договори със Съединените щати, които означават небългарски юридически или физически лица и техните служители, които не са български граждани или постоянно пребиваващи на територията на Р. Б. които се намират на територията на Р. Б. за да доставят стоки и услуги на силите на Съединените щати на територията на Р. Б. по силата на договор или договор за подизпълнение, сключен със или за нуждите на силите на Съединените щати. В чл. II изрично се посочва, че дефинициите се установяват за целите на споразумението, поради което не се споделя тезата на касатора, че в чл. XXXI, т. 2 на Споразумението се прави различно тълкуване/използване на дефиницията „служители на изпълнители по договори със Съединените щати. Разпоредбата на чл. XXXI, т. 2 гласи, че „изпълнителите по договори със Съединените щати и служителите на изпълнители по договори със Съединените щати се освобождават от изискванията на българското законодателство и нормативна база относно условията на тяхното наемане на работа по силата на договори със силите на Съединените щати и относно лицензирането и регистрацията на тяхната стопанска дейност и дружества, единствено във връзка с предоставянето на стоки и услуги на силите на Съединените щати на територията на Р. Б. Независимо от това освобождаване изпълнителите по договори със Съединените щати се регистрират като такива пред съответните български власти за целите на възстановяването на данъци. Изпълнителите по договори се освобождават също от всякакви корпоративни данъци и акцизи, породени единствено от доставките на стоки и услуги за силите на Съединените щати или от строителство на съоръжения за силите на Съединените щати. Изпълнителите по договори не са субект на облагане с данъци върху дохода или печалбата от страна на България или нейни органи на изпълнителната власт за доходи или печалби, получени единствено по силата на договора им или договора за подизпълнение със силите на Съединените щати.“

От така посоченото се налага извод, че последната разпоредба не противоречи на дадените дефиниции, същата касае регистрацията на стопанската дейност на субектите единствено във връзка с предоставянето на стоки и услуги, както и по въпроси на данъчното облагане. Чл. XXXI, т. 2 не е в колизия и с условията на чл. VIII, т. 5 от Споразумението, относима към спора, гласяща, че „изпълнителите по договори със Съединените щати и служителите на изпълнители по договори със Съединените щати влизат и пребивават на територията на Р. Б. в съответствие с българското законодателство. В случай на необходимост от визи България ги издава или отказва в кратки срокове.“

Няма пречка, както твърди касаторът, тези условия да бъдат предмет на допълнителни споразумения уреждащи статута на пребиваването, но към момента на оспорването, както и към настоящия момент, такива липсват и не се сочат.

Съобразно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Р. Б. са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

С чл. VIII, т. 4 от международния договор изрично е изключен различен ред за влизане и пребиваване на лицата, съгласно дадените дефиниции. Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че Р. Аслани е лице, което не попада в приложното поле на чл. 24, ал. 1, т. 4 о ЗЧРБ, вр. чл. 2 от СССО, тъй като не се явява служител на чуждестранно дружество, поради което жалбата правилно е счетена за неоснователна.

По тези доводи настоящият състав счете, че не са налице релевираните с касационната жалба отменителни основания. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97 от 23.04.2021 г. по адм. д. № 82/2021 г. на Административен съд - Сливен.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Татяна Хинова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Красимир Кънчев

/п/ Таня Дамянова