Производството е по реда на Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от К. К. И. от [населено място], подадена чрез адв. Д. Т., срещу заповед № РД 46-287 от 06. 03. 2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2014 г. Заповедта е оспорена по отношение на парцели с идентификатори: [номер], находящ се в землището на [населено място], област Б.д; [номер]; [номер]; [номер]; [номер] и [номер], последните пет находящи се в землището на [населено място], област К.. С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на заповедта в оспорената част. По отношение на спорните парцели, според жалбоподателя, специализираният слой не бил коректно актуализиран. Същият бил базиран на самолетно заснемане за предходната 2013 г., когато площите не били обработвани, не били заявени и съответно не били включени в слоя. Жалбоподателят твърди, че след наемането им, същите били почистени от нежелана растителност и поддържани чрез паша на отглежданите от него селскостопански животни, което представлявало земеделска дейност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 5 от 10. 03. 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащания на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (Наредба № 5, отм., но действаща към процесния период). Оспорената заповед представлявала общ административен акт, при издаването на който в нарушение на чл. 71 от АПК не били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, без да е налице и хипотезата на чл. 73 от АПК за издаване на общ административен акт при неотложни случаи. Заповедта не съдържала и фактически и правни основания за издаването й. Направените фактически констатации, че обработваните площи не са в добро земеделско състояние, не отговаряли на действителното положение. В тази връзка е посочил,...