Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Д. от гр. [населено място] против решение № 100 от 20. 09. 2016г., постановено по адм. д. № 160 по описа за 2016 г. на Административен съд – гр. Я., с което е отхвърлена жалбата и срещу заповед за прекратяване на наемно правоотношение № ОС/01-00080/06. 07. 2016 г. на Кмета на О. Я.

Касаторът Т. Д. Д. твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила, както и че административният орган не е извършил преценка на социалното положение на жалбоподателката – обстоятелства, които не са били съобразени и от административния съд. Иска отмяна на обжалваното решение и на процесната заповед. Претендира разноски.

Ответникът – кметът на община Я. оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд - Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Пред първоинстанционния съд е установено, че със Заповед № ОС/01-00014/26. 02. 2014 г. на кмета на община Я. Т. Д. е била пренастанена в общински жилищен имот, намиращ се в гр.[населено място], с площ 29, 15 кв. м. за срок от 2 години. С Договор № 24/04. 04. 2014г. О....