Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Ф. М., лично и като придружител на Ф. М. против решение № 5823 от 10. 09. 2016г. по адм. д. № 5252 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът – Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет на Р. Б, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение № 5823 от 10. 09. 2016г. по адм. д. № 5252 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град е отхвърлил искането на А. Ф. М., лично и като придружител на Ф. М., род. 01. 01. 2002г., граждани на Афганистан против незаконосъобразно бездействие от страна на председателя на Държавната агенция за бежанците за извършване на регистрация по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗУБ.

Първоинстанционният съд е приел, че производството е по реда на чл. 257 от АПК, във връзка с твърдяното бездействие на административен орган - Председателя на ДАБ, да изпълни задължение, пряко произтичащо от нормативен акт, а именно - за регистрация по чл. 61, ал. 2 от ЗУБ за предоставяне на международна закрила и за откриване на лично дело на чужденец подал молба за предоставяне на статут. Съдът е установил от фактическа страна, че А. Ф. М. е подал молба за предоставяне на международна...