Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. В. М., в качеството му на едноличен търговец с фирма „М-М. – М. М.“, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник, против решение № 1167/14. 12. 2016 г. по адм. д. № 935/2016 г. на Административен съд – София област, с което съдът е отхвърлил жалбата срещу акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ3000766-1/12. 11. 2014 г., издаден от гл. инспектор в дирекция „Местни данъци и такси“ при О. Б, потвърден в оспорената част с решение № 059-1/27. 01. 2015 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" в О. Б.

Касаторът излага подробни доводи за неправилност на съдебния акт като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Повторно обсъжда фактите, при които е издаден АУЗД, като навежда съображения във връзка с твърденията си за неговата незаконосъобразност. По отношение правилността на постановеното съдебно решение касаторът твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон, тъй като реалното предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ по отношение имота не е доказано, тъй като имотът не се е използвал през процесния период. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна като незаконосъобразен на оспорения акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при О. Б оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно релевантната за спора фактическа обстановка, която не следва да бъде излагана повторно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ3000766-1/12. 11. 2014 г., издаден от гл. инспектор в дирекция „Местни данъци и такси“ при О. Б, в частта с която на [фирма], като собственик на 1/1 ид. ч. от недвижим имот с нежилищно предназначение, представляващ земя с площ от 1498 кв. м. и 3 сгради (търговски обект – склад; търговски обект – склад и навес с оградни стени) със застроена площ общо 379, 80 кв. м., находящ се в [населено място], [област], УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], са определени задължения за ТБО. Конкретните данни за имота са съобразени с подадена от данъчна декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за облагане с ДНИ вх. № 0807001334/02. 07. 2010 г. След оспорване на акта, в посочената част, по административен ред е потвърден с Решение № 059-1/27. 01. 2015 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" в О. Б.

Административният съд е извършил пълна проверка за законосъобразност на административния акт и е заключил, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, изложени са конкретни фактически и правни основания, спазени са процесуалните правила и актът съответства на материалния закон. Поради това е приел жалбата на [фирма] за неоснователна. Решението е правилно.

Неоснователен е доводът за допуснато съществено нарушение на формата на акта - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Оспореният АУЗД е издаден в писмена форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити за валиден административен акт. Органът е посочил фактическото и правно основание за извършване на проверката, актът съдържа точно описание на проверявания недвижим жилищен имот, органът е изложил конкретни съображения за основанието и размера на определените публични задължения за ревизирания период. Неоснователно е възражението на касатора, че от текста на оспорения АУЗД не се разбира за кои услуги са определени задължения за ТБО. Видно от теста на акта, в него е посочено, че недвижимият имот е с нежилищно предназначение и се намира в строителните граници на [населено място], където О. Б предлага и трите вида услуги: сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, поддържане на депо за отпадъци и почистване на териториите за обществено ползване. Посочена е облагаемата основа за 2012 г. и 2013 г. – 79005, 00 лв., като размерът на ТБО за 2012 г. е 6 на хиляда, тъй като е била подадена декларация за численост на персонала с вх. № ДК16000150/31. 01. 2012 г., а за 2013 г. е 8, 5 на хиляда върху облагаемата основа на имота.

Неоснователно е касационното оплакване за липса на доказателства за реално ползване на предоставяните услуги по чл. 66 ЗМДТ, оттам и твърдението за недължимост на такса битови отпадъци за проверявания период. Фактическите установявания на органа, възприети и от съда, кореспондират на доказателствата по делото. Административният съд е преценил събраните по делото доказателства отделно и в съвкупност съобразно тяхната допустимост и относимост. Формирал е съответни на доказателствения материал изводи по релевираните от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право, като е даден правно и логически обоснован отговор на спорните по казуса въпроси. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат.

Не е доказано по делото обстоятелството, че имотът не се ползва и не генерира отпадъци, затова ТБО не се дължи. Задълженото лице не е подавало декларации за освобождаване от заплащане на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване поради неползване на имота за съответната година по реда на Наредбата по чл. 9 ЗМДТ на общинския съвет, вр. с чл. 8, ал. 5 ЗМДТ.

От представените по делото доказателства е доказано реалното предоставяне на услугите по чл. 66 ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. Според чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Релевантно за преценката на дължимостта на ТБО е обстоятелството дали дейностите по чл. 66 ЗМДТ са организирани и осъществявани от общината по отношение на процесния недвижим имот, защото по същество спорът се свежда именно до това налице ли е фактическо и правно основание за имота да се събира такса битови отпадъци. Териториалният обхват на общината като административно-териториална единица е различен от територията на общината, за която същата е организирала дейности по сметосъбиране, сметопочистване и сметоизвозване. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ тази територия се определя със заповед на кмета. Имотът на касатора се намира в границите на район, за който общината е организирала услугите по чл. 66 ЗМДТ, за които се дължи такса. Административният орган е представил достатъчно доказателства за действително извършване на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване и почистване на територии за обществено ползване, както и по поддържане на депо за обезвреждане на битови отпадъци от О. Б.

Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на [фирма], първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани.

Ответникът е поискал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение с писмено становище, получено на факса на съда на 29. 11. 2017 г. в 14:42 ч., след приключване на устните състезания в 14:15 ч., поради което искането му е несвоевременно заявено и разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1167/14. 12. 2016 г., постановено по адм. д. № 935/2016 г. по описа на Административен съд София - област. Решението е окончателно.