Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Хасково, чрез адв. Т. З., срещу Решение № 247 от 31. 10. 2016 г., постановено по адм. д. № 320 по описа на Административен съд – Хасково (АС - Хасково) за 2016 г. С него е отменено Решение № 191 от 24. 06. 2016 г. на Общинския съвет – Хасково, обективирано в Протокол № 11 от 24. 06. 2016 г.

В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост на съдебното решение, а предвид изложеното в нея се твърди и постановяването му в противоречие с материалния закон. Касационният жалбоподател се позовава на специалната разпоредба на чл. 11 от ЗПч (ЗАКОН ЗА ПЧЕЛАРСТВОТО) (ЗП), предвид което поддържа становище, че е допустимо учредяването на вещно право на ползване в хипотезата на чл. 7, ал. 2 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС). В този смисъл, според него, спорното решение на общинския съвет не страда от порок, а е постановено в рамките на правомощията на органа и съобразно разпоредбите на материалния закон. Иска се отмяната на обжалваното решение.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява.

Ответникът - Областен управител на О. Х не представя писмен отговор на касационната жалба. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно допустимостта на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения относно...