Иск за непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри, свързани със спор за материално право
реална част
отчуждаване
отчуждително действие на регулационен план
грешка в кадастрален план
благоустройствени мероприятия
решение по гр. д.№ 1717 по описа за 2009 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
№ 671
гр.София, 11. 10. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. ЧЛЕНОВЕ: Л. РИКЕВСКА
Т. Г.
при участието на секретаря А. И., като изслуша докладваното от съдия Т. гр. д.№ 1717 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Г. и П. Г. Х. срещу решение от 14. 07. 2009 г. на Софийския градски съд, ГК, IV „А” състав, постановено по гр. д.№ 3398 от 2008 г., с което е отменено решение от 25. 06. 2008 г. по гр. д.№ 22548 от 2006 г. на Софийския районен съд, 24 състав и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от касаторите срещу М. П. Б. иск с правно основание чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър за признаване за установeно, че към момента на одобряване на регулационния план на гр.Банкя със заповед № РД-02-14-92 от 26. 02. 1987 г. наследодателят на касаторите Г. П. Г., починал през 1990 г., е бил собственик на следния имот: реална част от имот с пл.№ 824, за който е отреден парцел XXI в кв. 70 по плана на гр.Б., м.”Вилна зона Б.” с площ на тази реална част от 1677 кв. м., изчертана с червен туш на комбинирана скица № 4 към основното заключение на вещо лице от 29. 10. 2004 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението - основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответницата М. П. Б. оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид становищата на страните по наведените в жалбата касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 242 от 19. 03. 2010 г. по настоящото дело.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /представлява ли актът по чл. 10 от ЗПИНМ отм. за одобрение на уличнорегулационния план същевременно и акт за отчуждаване по реда на чл. 55а от ЗПИНМ на имот, отреден с този план за нужди на държавата и държавни учреждения за държавно и групово жилищно строителство, когато се касае за одобрение на този план след изменението на чл. 39 от ЗПИНМ с Изв. бр. 54 от 1956 г. или за да настъпи отчуждаването е необходимо издаването на нарочна заповед по чл. 55а от ЗПИНМ отм., настоящият състав на ВКС счита за правилно приетото в посоченото от касаторите решение № 1967 от 11. 10. 1969 г. по гр. д.№ 1451 от 1969 г. на ВС, Първо г. о. и решение № 1280 от 14. 01. 2009 г. по гр. д.№ 4981 от 2007 г. на ВКС, Второ г. о. поради следното: Съгласно разпоредбата на 39, ал. 1 от ЗПИНМ отм., след изменението на тази разпоредба с Изв. бр. 54 от 1956 г., отчуждаването на имоти за мероприятия по улично-регулационен план става не по силата на самия план, а след заплащане на обезщетение. Единствено при отчуждаване по реда на чл. 55а от ЗПИНМ /отчуждаване на имоти в полза на Държавата за държавно и групово жилищно строителство или за отстъпване на право на строеж на обществени организации или на ЖСК/ плащането на обезщетение за имотите не се включва във фактическия състав на придобиването на право на собственост. В този случай съгласно чл. 55а, ал. 3 от ЗПИНМ отм. отчуждаването на имотите настъпва по силата на решението на ИК на ГНС за това отчуждаване.
С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос, неправилно е обжалваното решение, в което е прието, че с одобрението на регулационния план на гр.Банкя от 1964 г. наследодателят на ищците П. Г. Д. е загубил правото си на собственост върху процесния имот.
Поради това решението следва да бъде отменено. След отмяна на решението на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия - поставяне на допълнителна задача на вещото лице, след проверка в община Б., да даде заключение дали е извършено отчуждаване на имота по реда на чл. 55а от ЗПИНМ отм. /дали има взето решение за ИК на СГНС за отчуждаване по чл. 55а от ЗПИНМ/, или е извършено отчуждаване по реда на чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ отм. със заплащане на обезщетение за отчуждения имот, или има само отреждане на имота за терен на Софийски окръжен съд по регулационния план от 1967 г., без да е извършено отчуждаване на този имот.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 14. 07. 2009 г. на Софийския градски съд, ГК, IV „А” състав, постановено по гр. д.№ 3398 от 2008 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.