Производството е по чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от „Горубсо-Мадан“ АД, представлявано от изп. директор С. А., подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Ч.-Е., срещу въззивно решение от 31. 05. 2019г. по в. гр. д.№140/2019г. на Окръжен съд – Смолян, в частта, с която след частична отмяна на решение от 22. 02. 2019г. по гр. д.№182/2018г. на Районен съд – Мадан, е уважен иска на Ф. К. К. срещу „Горубсо-Мадан“ АД с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени и търпени неимуществени вреди, изразяващи с в болки и страдания от професионално заболяване, „Двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен тежка на тежко чуване“, със степен на увреждане 50 % ТНР, констатирано с Експертно решение № 0327/17. 09. 2015 г. на НЕЛК, за размера 7 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17. 05. 2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1803лв. – законната лихва за периода от 02. 11. 2015г. до 17. 05. 2018г.

Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК на въззивното решение.

В срока по чл. 287, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Ф. К. К., чрез процесуален представител адв.М., който счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен иска на Ф. К. К. срещу „Горубсо-Мадан“ АД с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени и търпени неимуществени вреди, изразяващи с в болки и страдания от професионално заболяване, „Двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен тежка на тежко чуване“, със степен на увреждане 50 % ТНР, констатирано с Експертно решение № 0327/17. 09. 2015 г. на НЕЛК, за размера 7 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17. 05. 2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1803лв. – законната лихва за периода от 02. 11. 2015г. до 17. 05. 2018г.

Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса: „Допустимо ли е уважаване на иск по чл. 200 КТ – претендирано обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване, при липса на влязло в сила експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, потвърждаващо професионалния характер на заболяването, само въз основа на произнасяне на НЕЛК за заболяването в свое експертно решение, с което отменя изцяло експертно решение на ТЕЛК и връща за ново освидетелстване при процедура по обжалване по чл. 112 ЗЗдр.“. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по поставния въпрос в противоречие с решение по гр. д.№1674/2009г. на ВКС, ІVг. о., решение по гр. д.№652/2010г. на ВКС, ІVг. о., решение по гр. д.№5264/2008г. на ВКС, ІІІг. о., решение по гр. д.№1304/2010г. на ВКС, ІVг. о., решение по гр. д.№267/2011г. на ВКС, ІVг. о. и решение по гр. д.№841/2010г. на ВКС, ІVг. о.

В практиката на ВКС – напр. решение №238 от 22. 06. 2011г. по гр. д.№841/2010г. на ІVг. о., е изяснено, че: експертното решение на ТЕЛК, в качеството си на официален удостоверителен документ на установените в него факти, ангажира отговорността по чл. 200 КТ на онзи работодател /един или повече/, за който е установено, че полаганата при него работа е в пряка причинна връзка с професионалното заболяване на работника или служителя. Възможно е комисията да установи подобна зависимост спрямо повече от един работодател и за удостоверителната сила на решението е без значение как е извършено изследването и дали то е само за условията на работа при последния работодател. Влезлите в сила експертни решения на експертните комисии по професионални болести са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Ако комисията е допуснала нарушения, нейният акт подлежи на обжалване по административен ред и с това право разполага, както осигурителя, така и работника или служителя. Инцидентно гражданският съд не може да коригира влязло в сила решение на ТЕЛК поради неправилност, нито сам да установява факти и обстоятелства, за които следва да се произнесе по надлежен ред ТЕЛК.

Настоящият съдебен състав намира, че поставеният от касатора правен въпрос е относим към правния спор. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд.

По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 31. 05. 2019г. по в. гр. д.№140/2019г. на Окръжен съд – Смолян, в обжалваната част.

УКАЗВА на касатора „Горубсо-Мадан“ АД да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 176, 06 лв., в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.

Делото да се докладва на председателя на ІII г. о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията - докладчик за прекратяване на производството.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: