№ 57 София, 06. 04. 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:М. С

Членове:С. К

Г. Г

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 422/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 32796/06. 11. 2019 г., подадена от Н. А. И., против определение № 2178/23. 10. 2019 г. по в. гр. д. № 2237/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане 07. 06. 2019 г. по гр. д. № 16741/2015 г. на Пловдивския районен съд, с което е върната насрещна въззивна жалба с вх. № 32366/17. 05. 2019 г. срещу решение № 1080/20. 03. 2019 г. по гр. д. № 16741/2015 г. на Пловдивския районен съд.

В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и е отправено искане за отмяна на същото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът посочва основанието по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 ГПК, което според него обосновава достъп до касационен контрол на обжалваното въззивно определение. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС.

Поставеният от жалбоподателя процесуален въпрос се състои във възможността въззивният съд да се произнесе по насрещна въззивна жалба, подадена при условията на чл. 263, ал. 2 ГПК, когато с въззивна жалба се обжалва решението само в частта...