О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 177

Гр. София, 01. 04. 2020 год.

В. К. С, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на 29. 01. 2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия П.Х т. д. № 346/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. В. Ш. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 3787/12. 06. 2018 г. по в. гр. д.№ 490/2017 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ–Д въззивен състав, с което е потвърдено решението от 03. 08. 2016 г. по гр. д.№ 8388/2015 г. на Софийския районен съд, 43 състав за установяване по реда на чл. 422 ГПК съществуването на вземането на Ю. А. Х. за сумата от 21 000 лв. по запис на заповед от 12. 09. 2013 г., ведно със законната лихва, считано от 08. 07. 2014 г.; като касаторът е осъден да заплати сторените от последния съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на въззивното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. По подробно изложени съображения се моли за отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските по делото.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК. В хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът, при въведено с отговора на исковата молба възражение за наличие на конкретно каузално...