Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

С решение № 28 от 10. 05. 2017 г. по административно дело № 27/2017 г. Административен съд - Търговище е отхвърлил като неоснователна жалбата на Г. М. С. от [населено място] против заповед № ЗД/Д-Т-022/10. 02. 2017 г., издадена от и. д. директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Търговище, с която е разпоредено прекратяване на настаняването на детето И. В. А. в професионалното приемно семейство на Г. М. С. и е определено предоставянето на заместваща приемна грижа от професионалното приемно семейство на С. К. Е. от [населено място].

Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от Г. М. С., действаща чрез пълномощника си адвокат Н.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон (касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК), а потвърдената с него заповед е незаконосъобразна. Исканията са решението и заповедта да бъдат отменени, като се присъдят и направените разноски по делата в двете инстанции.

Ответникът по касация - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Търговище, е подал чрез пълномощника си старши юрисконсулт М. писмено възражение, в което оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила като правилно.

Другият касационен ответник С. К. Е. също е подала писмено възражение, с което моли касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна и да се потвърди решението на Административен съд - Търговище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1...