Съдебното производство е по реда на чл. 323 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) и чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. Н. П., съдия в Софийския районен съд, подадена против решението на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), прието по т. 3 от протокол № 17 от 25. 04. 2017 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ – „дисциплинарно освобождаване от длъжност”, за извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗСВ. Жалбоподателят не се позовава изрично на някое от основанията за оспорване на административни актове по чл. 146 от АПК, а твърди, че неправилно му е наложено дисциплинарното наказание, в подкрепа на което аргументира теза, че не са били своевременно осигурени нужните и компетентни (към момента на назначаването им) служители (визира съдебни секретари и деловодители), не е осигурено обучението на тези служители, не е осигурена случайност при разпределение на преписките (според него има неравенство при разпределение на делата според сложността им, което нарушавало принципа на случайното им разпределение), не е осигурена равномерна натовареност на съставите с оглед естеството и сложността на преписките. Въз основа на това счита, че са налице обективни и комплексни причини, довели до забавяне при постановяване на съдебните актове, като наложеното му наказание е с тежест, неотговаряща на извършеното нарушение и не е съобразено с тези обективни и комплексни причини. Искането му е да се отмени решението на СК на ВСС, с което му е наложено дисциплинарното наказание, заради нарушение на материални и/или процесуални правила (съображения за незаконосъобразност на решението на СК на ВСС по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 3). Доводи в подкрепа на заявеното с жалбата искане са развити в съдебно заседание и в писмени бележки.

Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, в писмен отговор чрез надлежно упълномощения да го представлява служител с юридическо образование Д. З., оспорва изцяло и моли да бъде отхвърлена жалбата, като аргументира теза, че липсват отменителни основания по чл. 146 от АПК по отношение на процесното решение на СК на ВСС. В последното съдебно заседание другият ответников процесуален представител юрисконсулт В. Л. моли жалбата да бъде оставена без уважение, като се позовава на изложените в отговора подробни съображения, които изцяло поддържа.

Заинтересованата страна административен ръководител – председател на Софийски районен съд, не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, срещу подлежащ на съдебно оспорване акт на ВСС, пред компетентния съгласно чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК съд.

След като подложи на преценка доказателствата по делото и доводите на страните, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Дисциплинарното производство е образувано по предложение от 03. 02. 2016 г. на председателя на Софийски районен съд за налагане на дисциплинарно наказание на Н. Н. П. – съдия в същия съд, за допуснато виновно неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони по движение и приключване на разпределените му дела, и действия и бездействия, които неоправдано забавят производството по тях – дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 103/2009 г.). В предложението са описани 255 броя дела (искови граждански производства), по които към 26. 10. 2015 г. е допуснато прекомерно забавяне при постановяване и обявяване на решения, продължило над шест месеца след изтичане на инструктивния едномесечен срок по чл. 235, ал. 5 от ГПК (Г. П. К) (ГПК).

На 18. 02. 2016 г. ВСС е приел решение по т. 5. 1 от протокол № 9 за образуване на дисциплинарно производство по предложението на административния ръководител на Софийския районен съд, а по т. 5. 2 е избран чрез жребий дисциплинарен състав: Д. У., Ю. К. и М. И. (която впоследствие се е отвела и е заменена по надлежния ред с друго решение на ВСС от Д. К.). С определение от 22. 02. 2016 г. дисциплинарният състав е избрал Ю. К. за негов председател. С разпореждане от същата дата председателката на състава е определила себе си за докладчик по образуваното дисциплинарно дело № 1 по описа за 2016 г. на ВСС и е насрочила заседание по делото за 29. 03. 2016 г.

По предложение на председателя на Софийския районен съд от 22. 03. 2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание на Н. Н. П., съдия в същия съд, за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в периода от 18. 12. 2015 г. до 28. 01. 2016 г. (повече от два последователни работни дни) без уважителна причина, квалифицирано от вносителя като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 103/2009 г.), с решение на ВСС по т. 10. 1. от протокол № 17 от 07. 04. 2016 г. е образувано второ дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдия П., като дисциплинарното дело е под № 9 по описа на ВСС за 2016 г. Впоследствие на 19. 04. 2016 г. председателят на Софийския районен съд е направил и трето предложение за дисциплинарно наказване на същия съдия, за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа без уважителни причини, довели до неспазване на утвърдения график за дежурство и неразглеждане на разпределено му дело с фиксирана предварително дата на 13. 04. 2016 г., което също е квалифицирано от предложителя като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 103/2009 г.). С решение на СК на ВСС по т. 2. 1. от протокол № 3 от 12. 05. 2016 г. по това предложение е образувано трето дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдия П., като дисциплинарното дело е под № 10/2016 г. по описа на ВСС. С решения на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 46 и т. 47 от протокол № 4 от 17. 05. 2016 г. са обединени производствата по дисциплинарни дела №№ 1, 9 и 10, всички по описа на ВСС за 2016 г., в едно общо производство, като е решено то да продължи по дисциплинарно дело № 1/2016 г.

По дисциплинарното дело са проведени четири заседания, като съдия П. е бил уведомен писмено за правата си по чл. 313, ал. 1 от ЗСВ, но не се е явил в никое от тях, не е представил становище по внесените предложения за дисциплинарното му наказване и не е упълномощил адвокат да го представлява.

С решение № ВСС-37-52 от 14. 03. 2017 г. дисциплинарният състав е предложил на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да наложи на Н. Н. П., заемащ длъжността съдия в Софийски районен съд, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - дисциплинарно освобождаване от длъжност, за извършени нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗСВ. В мотивите на решението е отразено установеното по безспорен начин, че за периода 01. 01. 2012 г. – 26. 10. 2015 г. съдия П. е просрочил с повече от шест месеца от датата на последното заседание обявяването на крайните съдебни актове по 255 дела, от които по 78 дела решенията са забавени с повече от две години, по 121 дела – повече от една година, по 14 дела – една година. Това е прието за системно неспазване както на предвидения в чл. 235, ал. 5 от ГПК едномесечен срок, така и на разумния срок, който при проведени на 09. 03. 2011 г. общи събрания на съдиите от първо и второ гражданско отделение в Софийския районен съд е определен на три месеца, и е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 1, т. 3 от ЗСВ.

Дисциплинарният състав е обсъдил и извършената от Инспектората към Висшия съдебен съвет комплексна планова проверка в Софийския районен съд за 2012 г. и 2013 г., в акта за резултатите от която е констатирано, че висящността на 59-ти състав (чийто титуляр е бил съдия П.) е силно завишена в края на 2013 г. в сравнение с предходен период, а несвършените граждански дела, разпределени на състава към 31. 12. 2014 г. са 904 броя (драстично повече от тези на останалите му колеги в същия съд), във връзка с което на съдия П. е предоставена възможност да изготви индивидуален план за работата си. Съобразено е и, че със заповед от 01. 07. 2015 г. на председателя на Софийския районен съд е преустановено разпределянето на нови дела на 59-ти състав, с изключение на конкретно посочени в заповедта производства, а произнасянето по висящите на доклад на съдия П. заповедни дела (200 броя новообразувани) е възложено на друг съдия. Разпределението на нови дела на 59-ти състав е възобновено със заповед от 15. 09. 2015 г., като в периода 06. 07. 2015 г. – 12. 09. 2015 г. съдия П. се е произнесъл само с едно определение, едно разпореждане и едно решение, и въпреки предоставената му възможност не е изготвил индивидуален план за работата си.

От данните по преписката по дисциплинарното дело е установено и, че общата натовареност на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия е сравнима с тази на другите съдии от гражданските отделения в Софийския районен съд, като част от натовареността му се дължи и на завишаването на висящността на състава. Като съобразил, че материята на делата, възложени на съдиите от Районен съд – София-град, е еднаква, съпоставима е фактическата им и правна сложност, броят на възлаганите им дела (вкл. и на заповедните производства) е еднакъв при пълна натовареност, дисциплинарният състав е приел, че сроковете, в които съдиите в тези отделения извършват възложената им работа, също трябва да бъдат приблизително еднакви, а различията трябва да се дължат единствено на различията в тяхната индивидуална работоспособност. На тази база е прието за недопустимо системното забавяне на крайните съдебни актове с две години и повече от една година от последното заседание по делото дори в Софийския районен съд, защото въпреки ноторно известната значително по-висока натовареност от средната за останалите районни съдилища в страната, останалите съдии от този съд постановяват актовете си в разумен срок.

Констатирано е и, че работата на съдия П. по възложените му за разглеждане съдебни производства обективно е довела до продължителни срокове за висящност на съответните дела в съдебна фаза, които неминуемо са създали за участниците в производствата ограничения, а няма съмнение, че в обществото се укорява тромавото правосъдие и тази обществена нагласа безспорно влияе отрицателно върху авторитета на съдебната система. По отношение на твърденията за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа без уважителна причина, представляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ (предишна редакция чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ – ДВ, бр. 103/2009 г.), дисциплинарният състав е установил безпротиворечиво, че в 27 конкретно посочени дни Н. Н. П. не се е явил на работа, без да е в платен отпуск или отпуск по болест, което е причинило затруднения в работата на състава и на отделението като цяло и е довело до забавяне на насрочването и разглеждането на делата в разумен срок. Освен това през периода 18. 01. 2015 г. - 22. 01. 2016 г., за който съдия П. е бил определен за дежурен съдия по графика за седмичните дежурства на второ гражданско отделение при Софийския районен съд, същият не е идвал на работа, а на 13. 04. 2016 г. не се е явил да разгледа разпределено му дело с фиксирана предварително дата от делегиращия съд, което е наложило делото да бъде разгледано от друг съдия.

Описаните нарушения на служебните задължения са преценени като основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарно наказание, като нарушенията са приети за толкова тежки, че обосновават най-тежкото наказание – дисциплинарно освобождаване от длъжност.

В проведено на 25. 04. 2017 г. заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, членът й и член на дисциплинарния състав Д. К. е докладвала решението на дисциплинарния състав (защото докладчикът Ю. К. вече е била член на създадената Прокурорска колегия на ВСС и не е можела да участва в заседанието на СК на ВСС). Последвало е явно гласуване, при което предложението на дисциплинарния състав е било прието и със 9 гласа „за” (пълно единодушие на присъстващите) СК на ВСС е наложила на Н. Н. П., съдия в Софийския районен съд, дисциплинарно наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност” по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ, като е приела, че съдията е извършил нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗСВ.

Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено, че оспореното решение на СК на ВСС е законосъобразно и не страда от твърдяните от жалбоподателя пороци, съществуването на които би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Издаденото решение по т. 3 на протокол № 17 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 25. 04. 2017 г., е в предвидената форма, взето е от компетентен по смисъла на чл. 311, т. 2 от ЗСВ орган в границите на предоставените му правомощия, при наличие на необходимия кворум, прието с изискуемото мнозинство, поради което не са налице основанията за отмяна по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

В хода на дисциплинарното производство са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон. От данните по делото явства, че в решението на дисциплинарния състав правилно и по безспорен начин е установена фактическата обстановка по случая, поради което същата не следва да бъде дословно преповтаряна в мотивите на настоящото решение. Д. С колегия на Висшия съдебен съвет на заседанието, на което е прието обжалваното решение, не е изложила допълнителни мотиви към тези на дисциплинарния състав, следва да се приеме, че с тях се изчерпва от фактическа и правна страна обосноваването на дисциплинарните нарушения, за което е наложено дисциплинарно наказание на жалбоподателя.

Неналични са и твърдяните от жалбоподателя процесуални нарушения, защото дисциплинарната отговорност е реализирана при стриктно спазване на предвидената в глава XVI от ЗСВ процедура. Дисциплинарното производство е инициирано по предложение на съответния административен ръководител (чл. 312, ал. 1, т. 1 от ЗСВ) за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Н. Н. П.. То е образувано на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ ред. ДВ бр. 103/2009 г.) с решение на ВСС, като съгласно ал. 3 на същия член чрез жребий е избран тричленен дисциплинарен състав от членовете на ВСС, който е изяснил фактите и обстоятелствата съгласно предвидените изисквания и процедура и е приел решение по реда на чл. 319 от ЗСВ. С решението по дисциплинарното дело е предложено на СК на ВСС да приеме, че съдия Н. Н. П. е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗСВ, поради което следва да бъде наложено най–тежкото дисциплинарно наказание по ЗСВ, предвидено в чл. 308, ал. 1, т. 6 от закона – „дисциплинарно освобождаване от длъжност”. Решението заедно с преписката е предоставено на дисциплинарнонаказващия орган съгласно чл. 320, ал. 1 от ЗСВ, който в предвидения по чл. 320, ал. 2 от ЗСВ срок се е произнесъл при условията на чл. 320, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ, при спазване на изискванията по чл. 320, ал. 4 от ЗСВ (всички посочени в това изречение разпоредби са в редакция ДВ, бр. 28/2016 г.).

Възражението за нарушение на административнопроизводствените правила, изложено едва в писмените бележки на жалбоподателя, по повод това, че докладчикът на дисциплинарния състав на ВСС, който е установявал фактите по дисциплинарното производство, след постановяване на решението му по дисциплинарното дело е станал член на Прокурорската колегия на ВСС, е неоснователно. Именно заради настъпилата законодателна промяна (ДВ, бр. 28/2016 г.) в ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) и разделянето на ВСС на колегии, дисциплинарното производство е приключено от Съдийската колегия на ВСС съобразно правомощията й по чл. 30, ал. 5, т. 3 от ЗСВ, като в заседанието й докладчикът по дисциплинарното дело Ю. К. като член вече на Прокурорската колегия, не е участвала, а решението на дисциплинарния състав е докладвано от друг негов член (Д. К.), който е член на СК на ВСС, и само членове на Съдийската колегия са присъствали и гласували при налагането на процесното дисциплинарно наказание.

Формулираните от СК на ВСС изводи са в съответствие с материалния закон и неговата цел, и почиват на вярно установени факти в хода на дисциплинарното производство. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ЗСВ, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, прокурора или следователя, като неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. Констатираното в хода на административното производство системно и упорито неспазване на сроковете по чл. 235, ал. 5 от ГПК, както и няколкократното превишаване на разумните срокове при постановяване на съдебните актове по описаните в табличен вид в решението на дисциплинарния състав граждански дела, е достатъчно основание да се приеме за осъществено дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ.

На базата на събраните доказателства дисциплинарнонаказващият орган обосновано е приел, че П. е извършил вменените му нарушения на служебната дисциплина. СК на ВСС е възприела фактическата обстановка, правни изводи и мотиви, изложени в решението на дисциплинарния състав. Наложеното наказание съответства на извършените дисциплинарни нарушения, които са особено тежки, с оглед изискванията на Закон за бързина на движение на делата и предвид основният принцип в гражданското съдопроизводство за разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Бързината е съществено условие за осъществяване на съдебната защита. Именно възможността да се носи дисциплинарна отговорност за неоправданото неспазване на процесуалните срокове е единствената санкция за съдията, защото сроковете за съда в процесуалните закони са инструктивни – тяхното неспазване не пречи действието да се извърши по-късно, то винаги е дължимо. Въпросът е доколко получената в резултат на тези закъснели действия на съда защита е ефикасна и не е ли довела тя до неправомерно нарушаване на правото на страните на ефективна съдебна защита.

Този подход на законодателя поставя на първо място въпроса за това всяко неспазване ли на процесуалните срокове представлява дисциплинарно нарушение. В настоящото производство е установено неспазване на срока по чл. 235, ал. 5 от ГПК. Съгласно тази процесуална норма съдът обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършило разглеждането на делото. Така визираният срок безспорно е инструктивен. Постановеният след срока съдебен акт е валиден, допустим и законосъобразен, ако отговаря на изискванията за валидност, допустимост и правилност, но може да е лишен от смисъл или значително да е увредил правнозначимите права или законни интереси на страните по делото. Самият законодател, отчитайки значението на своевременността на правната защита и в същото време и огромното значение, което има качеството на постановения акт, е посочил в чл. 13 от ГПК, че съдът разглежда и решава делата в разумен срок. Разумен според настоящия съдебен състав е срокът, който позволява извършването на действието, за което е предназначен, в определените му рамки, с нормални усилия и мобилизация. В случая Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е отчела конкуренцията между законовото изискване за качество на постановените правораздавателни актове и същото такова за постановяването им в разумен срок.

Наред с изложеното, за да е налице релевантно за дисциплинарната отговорност неспазване на процесуалните срокове, трябва да е налице системност. Осъществен е в конкретния случай и този задължителен елемент от фактическия състав, тъй като е доказано по делото повтаряемост и непрекъснатост на неизпълнението на служебните задължения, осъществени от оспорващия Н. Н. П. под формата на бездействие. Конкретната продължителност на съответните просрочия за постановяване на окончателни съдебни актове, не може да бъде определена като несъществена, имайки в предвид забавата, с която се надхвърля срока по чл. 235, ал. 5 от ГПК, и достига до множество периоди, измерващи се с повече от две години, което е фрапиращо закъснение на изготвяне на съдебни решения.

Основното правило при налагане на дисциплинарно наказание е, че дисциплинарната отговорност е лична, и се носи за лични действия, когато същите осъществяват състава на конкретно дисциплинарно нарушение. В решението на дисциплинарния състав са установени лични действия на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, които са предмет на процесното дисциплинарно производство. Налице са данни и са събрани доказателства, от които може да се направи недвусмислен извод за извършването на конкретни нарушения от страна на съдия П., като е установено неговото пасивно поведение по повод системното неизписване на решения по възложени му на доклад дела с даден ход по същество. Изводът на дисциплинарния състав е обоснован, тъй като се подкрепя от събраните по делото доказателства. Извършеното от Н. П. покрива от обективна страна състава на нарушенията по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗСВ, защото системно неспазва сроковете, предвидени в процесуалните закони, и не изпълнява други служебни задължения: отсъства от работа, вкл. и по време на дежурства, не се явява за провеждане на открито съдебно заседание.

Касае се за лично поведение на дисциплинарно наказаното лице, като органът е формулирал конкретните деяния и е изложил убедителни мотиви досежно тяхната противоправност и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Деянието на дисциплинарно наказаното лице е укоримо от гледна точка на дължимото поведение на един магистрат да изпълнява стриктно задълженията си и то в разумни срокове, а от обективна и субективна страна виновно осъществява елементите на фактическия състав на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗСВ, като акта за налагане на дисциплинарно наказание е постановен в съответствие с материалния закон, защото вменените на съдия П. дисциплинарни нарушения са доказани.

Укоримостта на поведението произтича от неприемливото бездействие на съдия П. с години да не изписва съдебни актове по обявени за решаване дела и да ограничава по този начин правото на съдебна защита на гражданите, което рефлектира цялостно върху престижа на съдебната власт, която и без друго се определя от обществото като тромава и бавна. С нежеланието си да спазва процесуалните срокове съдия П. накърнява и престижа както на своето име като професионалист, така и на съдебната власт като институция, призвана да спазва стриктно и неотклонно законността. Няма съмнение, че в обществото се укорява тромавото правосъдие и тази обществена нагласа безспорно влияе отрицателно върху интегритета на съдебната власт и уронва нейния престиж, а неоспоримо и законите права и интереси на страните в съдебните производства.

Н. П. е осъществил виновно нарушенията, за които е наказан, и дисциплинарната му отговорност обосновано е ангажирана. В чл. 307, ал. 2 от ЗСВ законодателят е дефинирал легално понятието „дисциплинарно нарушение” като виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт“. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна наличието на деяние – действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца – умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата.

Въз основа на данните по преписката СК на ВСС обосновано е приела, че П. виновно не е изпълнил служебните си задължения, като системно е допускал нарушаване на сроковете за постановяване на съдебни актове, с което е осъществил вмененото му нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ. Съставомерно по смисъла на цитираната разпоредба е бездействието на магистрата – тогава, когато нормите изискват или предполагат задължително действие, като всеки период на бездействие по конкретно дело е със самостоятелно правно значение. Неспазването на процесуалните срокове е именно проявна форма на бездействие при нормативно вменено задължение за активно поведение по служба.

Неизписването на съдебните актове в регламентираните от закона срокове не се оспорва от Н. П., а доводите му са свързани с причините, довели до това закъснение. Неоснователно е обаче твърдението на жалбоподателя, че липсва виновно поведение от негова страна, а забавянето на изготвянето на съдебните актове и допуснатата голяма висящност и протакане на дела, е свързано с липса на своевременно осигурени компетентни служители и нарушаване на принципа на случайно разпределение на делата, изразяващо се в неравномерна натовареност на съдебните състави. От представените по делото и неоспорени от дисциплинарно отговорното лице справки не се установява дисбаланс при разпределението на делата между отделните съдии в гражданските отделения на Софийския районен съд, нито конкретната натовареност на съдия П. може да бъде отчетена като изключителна, напротив – ръководството на съда е предприело безпрецедентни мерки за облекчаване на персоналното му натоварване, което от своя страна е ставало за сметка на останалите съдии в отделението. Броят на просрочените дела и периодите на забавяне, обуславят извод на непренебрежима тежест на неизпълнението на служебните задължения по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ. Не на последно място, въпросът за обезпечеността с качествени съдебни служители е неотносим към причините, поради които магистратът не е идвал на работа и не е изготвял своевременно актовете си.

В случая не само, че не е налице прекомерна и/или изключителна натовареност на жалбоподателя в сравнение с останалите съдии в гражданските отделения на Софийския районен съд, а съдия П. в продължителен период от време е била изключен от разпределението на нови дела, но и това облекчаване на натовареността му очевидно не е спомогнало за неговата мотивация за работа. Високата натовареност на този съд спрямо останалите районни съдилища е безспорен факт, но в конкретния случай не може да оправдае дисциплинарните простъпки с оглед продължителния период на неизпълнение на служебното задължение за постановяване на съдебни решения в разумен срок, още по-малко неявяването на съдията на работа и неизпълнение на останалите задължения, които не са свързани с изписване на съдебни актове, а касаят движението на делата и разглеждането в открито заседание на възложени такива, което явно и обективно показва какво е било субективното отношение на съдията към вменените му по закон служебни задължения.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства явства, че съдебните секретари и деловодители, с които съдия П. е работил, са имали нужния професионален опит и стаж и са преминали няколкократно през обучения, противно на твърдяното от жалбоподателя. На свой ред, твърденията за нарушаване на принципа на случайно разпределение на делата освен, че са голословни, се опровергават от акта за резултатите от проверката на Инспектората към Висшия съдебен съвет, в който не са отразени подобни констатации.

В настоящото производство не са налице обстоятелства, изключващи следващата се дисциплинарна отговорност, и са приети за доказани факти, които несъмнено установяват виновно осъществяване на всички елементи от фактическия състав на нарушенията по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗСВ. Констатираните нарушения поради неизписване на съдебни актове водят до неприемливо продължителни срокове на висящност на съответните дела и неминуемо са създали на участниците в производството съществени ограничения. Причините за допуснатите забави се дължат изцяло на неефективната дейност на привлечения към дисциплинарна отговорност, независимо от привилегиите, с които се е ползвал, имайки в предвид временното му изключване от постъпления на нови дела и прехвърляне на значима част от възложените му заповедни производства на друг докладчик.

Постановеното решение на СК на ВСС постига и целта на Закон за всяко дисциплинарно нарушение да се налага съответстващото му дисциплинарно наказание, което дисциплинира магистратите. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е обсъдила тежестта на нарушенията, обективните и субективните причини за извършването им, личността на жалбоподателя и в рамките на предоставената й от закона дискреционна власт е наложила процесното дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ. С оглед временното облекчаване на натовареността на жалбоподателя при добро желание от негова страна е могъл да спазва регламентираните в закона или поне разумните срокове за изготвяне на съдебни актове. Правилно административният орган е приел, че е налице системно и упорито неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, поради което наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно.

Съответстват на данните по делото фактическите констатации на дисциплинарнонаказващия орган относно релевантното поведение на Н. П., правилно са приложени процесуалния и материалния закон, спазени са законовите предели на дискрецията на органа, преценена е формата на вината на жалбоподателя за извършване на вменените му и доказани дисциплинарни нарушения, за които е ангажирана и дисциплинарната му отговорност. Установените от СК на ВСС действия и бездействие на дисциплинарно привлечения магистрат правилно са преценени като тежки дисциплинарни нарушения от гледна точка на дължимото поведение съобразно законовите изисквания, което на свой ред е обусловило налагането на най-тежкото възможно дисциплинарно наказание – „дисциплинарно освобождаване от длъжност“.

Посоченото по-горе обуславя извода, че жалбата срещу оспореното по настоящото дело решение на СК на ВСС е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Н. П., съдия в Софийския районен съд, против решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, прието по т. 3 от протокол № 17 от 25. 04. 2017 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ – „дисциплинарно освобождаване от длъжност”, за извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗСВ.

Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.