Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Ц. А. А. от [населено място] –лично и със съгласието на майка му В. П. – А., срещу решение № 290 от 25. 07. 2016 г., постановено по адм. д. № 239/2016г. по описа на АС-Враца, в частта му, в която е отхвърлен предявения от касатора срещу ОД на МВР - Враца иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ), причинени на граждани и юридически лица /ЗОДОВ/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразно задържане със заповед № 192/08. 05. 2014 г. на полицейски орган –инспектор „КП“ при РУП-Враца за разликата над присъдения размер от 1000 лв до пълния предявен размер от 5000 лв, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26. 01. 2016г. до окончателното й изплащане.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно е приложен критерият „справедливост“ при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, с което е нарушен материалният закон. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно в обжалваната му част, като ВАС, вместо него, да осъди ответника да заплати пълния претендиран размер на обезщетението с произтичащите от това правни последици.

Срещу същото съдебно решение, но в осъдителната му част, е предявена касационна жалба и от ОД на МВР - Враца. Този касатор твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства съдът бил приел за основателна претенцията на ищеца до размер от 1000 лв, тъй като неправилно е заключил, че са доказани всички изискуеми по закон материалноправни...