Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта Д. Г., срещу решение № 1509 от 4. 11. 2016 г., постановено по адм. д. № 201/2016 г. от Административен съд-Благоевград. С него е отменено уведомителното му писмо в частта, в която не са одобрени за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. парцелите, описани в Таблица № 2 към уведомителното писмо. При условията на чл. 173, ал. 2 АПК преписката е върната на административния орган. Същевременно ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон-касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът прави твърдения, че е обвързан от цифровите данни, относно парцелите, предоставени му от Министерството на земеделието, храните и горите при извършваните административни проверки, като действа в условията на обвързана компетентност. Поради това издателят на индивидуалния административен акт не можел да извършва каквито и да било други проверки свързани с изясняване на фактите и обстоятелствата при издаването на акта. По изложените съображения моли, съдебното решение да се отмени, като вместо него се постанови друго, по съществото на спора, като обжалваното уведомително писмо се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От ответната страна по касация [фирма], [населено място] е постъпил писмен отговор, подаден от адвокат Н. Т., в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. По изложените съображения в него и в представените писмени бележки, в които са направени възражения против твърденията в касационната жалба моли, съдебното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на направените разноски, за които представя договор за правна защита и съдействие, списък на разноските и доказателства, че са направени.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът правилно е установил фактите по спора относно това, че деветте парцела, които не са били одобрени, не са попадали изцяло или отчасти с площите си в Национален парк [наименование], поради което уведомителното писмо в обжалваната му част е било постановено в нарушение на материалния закон. Предлага съдебното решение да се остави в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

От данните по делото се установява, че [фирма] е обжалвало уведомително писмо с изх. № 02-010-2600/10650 от 16. 03. 2016 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Жалбата е била срещу Таблица № 2 от уведомителното писмо, в която са декларирани парцелите по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС)“ от мярка 10 “Агроекология и климат“. Всичките те не са били одобрени за подпомагане по едни и същи посочени правни основания, а именно: че заявеният парцел или част от него попада в територията на паркове, които фигурират в географските цифрови данни по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 7 от 24. 02. 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., наричана в изложението само „Наредба № 7“. И съгласно чл. 6, ал. 2 и чл. 26, т. 2 от посочената наредба, парцелът не е одобрен за участие. Дружеството-жалбоподател е твърдяло, че неодобрението на парцелите в Таблица № 2 е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните им права.

Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество за основателна, поради което е отменил уведомителното писмо в обжалваната му част при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. За да постанови този резултат съдът е приел административната преписка, съдържаща заявлението за участие по мярка № 10, сключеният договор за аренда, според който на дружеството е предоставено за ползване за срок от пет стопански години от Държавния поземлен фонд земеделски имот с идентификатор№ [номер]

с площ 2803, 613 дка, находящ се в местността [наименование], землището на [населено място], допуснал е и съдебно-техническа експертиза, което заключение е било прието от страните без оспорване. От установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че уведомителното писмо в обжалваната му част е било издадено от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, но при нарушение на изискването на чл. 35 АПК, което е довело и до нарушаване на материалния закон.

От приетото без оспорване заключение на съдебно-техническата експертиза, съдът е установил, че нито един от деветте парцела, които не са били одобрени за участие, не попада изцяло или частично с площта си в границите на Националния парк [наименование]. При това фактическо установяване съдът е направил правни изводи, че обжалваната част от уведомителното писмо е издадена в нарушение на материалния закон – чл. 26, т. 2 и чл. 6, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наредба № 7, поради което го е отменил.

При извършения касационен контрол по реда на чл. 218 АПК, настоящият състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо, а при постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон.

Между страните не е имало спор относно фактите свързани с подаването на заявление за подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от страна на [фирма]. Дружеството е заявило за подпомагане агроекологична дейност „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС1), чрез паша, с код на дейността АКП1, според Приложение № 5, към чл. 9, ал. 1 от Наредба № 7, която дейност се отнася за всичките девет парцела, които не са били одобрени за участие. Относно сключеният договор за аренда, приложен по делото също не е имало спор между страните. Спорът се е съсредоточил върху това дали неодобрените парцели, всичките част от предоставеният под аренда земеделски имот, попадат изцяло или частично с площта си в Национален парк (НП) [наименование]. За изясняването му съдът е допуснал заклю„ение на съдебно-техническа експертиза.

Вещото лице, след извършена проверка в ОД „Земеделие“-Благоевград, Дирекцията на НП [наименование]-[населено място], преглед на заповедите на министъра на околната среда и водите, картата на възстановената собственост, границата на защитена зона [наименование], според координатния регистър, публикуван в ДВ, бр. 100 от 21. 11. 2008 г., според който защитена зона [наименование] има идентификационен код BG 0000495, съгласно заповед № РД-764 от 28. 10. 2008 г. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл. 12, ал. 6 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) и т. 1 от решение № 122 от 2. 03. 2007 г. на Министерския съвет, обн. в ДВ, бр. 21 от 2007 г., вещото лице е посочило, че площта на защитената зона е в размер на 779 271, 680 дка (77 927, 168 ха). Към т. 4 от посочената заповед, в съответствие с чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) е публикуван и координатен регистър на 21 516 бр. точки – границите на защитена зона [наименование], в координатната система 1970 г., представляващо приложение № 4 към т. 4 от посочената заповед. Вещото лице е съпоставило картата на възстановената собственост, върху която са отбелязани границите на поземлен имот с идентификатор № 138001, в която са включени всичките парцели, заявени за подпомагане по посочената дейност и неодобрени, с цветната извадка от цифровата карта на парка (географска информационна система), като е установило, че никой от парцелите или части от тях не попада в границите на НП [наименование]. Тези си констатации е отразило и графично в приложените скици, неразделна част от заключението. В заключението е посочено, че четири от заявените парцели имат обща граница с НП [наименование], а останалите пет парцела изобщо нямат обща граница с националния парк.

Дадените графични приложения към заключението са изработени и в съответствие с данните от ДФЗ, като вещото лице е установило, че предадените му цифрови данни за тези граници сочат на две такива на НП [наименование], без да посочат коя от двете граници е вярната. В ДФЗ са отговорили, че тази информация им е предоставена от Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“, Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения“ в Министерството на земеделието, храните и горите. При посещение на вещото лице в дирекциите на Министерството на земеделието, храните и горите, вещото лице не е получило отговор защо има две граници на НП [наименование], както и кой е структурирал грешната граница, в която са попадали всичките девет парцела, неодобрени за подпомагане.

В графичните си приложения към заключението, вещото лице е посочило както вярната граница на НП [наименование] така и грешната, като е направило отбелязване на местоположението на всеки един от заявените парцели от [фирма].

При наличието на данните от приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, обосновани и законосъобразни са изводите на административния съд, че обжалваната част от уведомителното писмо е незаконосъобразна.

Според чл. 6, ал. 1 от Наредба № 7 МЗХ и предоставя на ДФЗ в срок до 28 февруари всяка година географски цифрови данни за националните паркове и резерватите по категории съгласно ЗЗТ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ). Когато земеделски парцел или част от него попада на територията на резерват или национален парк, определен по реда на ЗЗТ и фигурира в географските цифрови данни по ал. 1, целият парцел не се одобрява за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат", според ал. 2 на същата норма, в редакцията й, обн. в ДВ, бр. 16 от 2015 г., в сила от 27. 02. 2015 г. От данните по делото безспорно е било установено, че деветте парцела, които не са били одобрени за подпомагане, не са попадали в границите на НП [наименование], поради което и неодобрението им на основание чл. 26, т. 2 от Наредба № 7 е също незаконосъобразно. В случая не е изпълнен фактическия състав на посочените правни норми, послужили за отказ да се одобрят спорните парцели.

Възражението в касационната жалба, че ДФЗ действа при условията на обвързана компетентност не може да бъде възприето за основателно. При наличието на две граници относно НП [наименование], изпълнителният директор и заместник-изпълнителният директор, на който са делегирани права, е следвало да направят необходимото, за да установят коя е вярната граница. Като не са сторили това са допуснали нарушение на чл. 35 АПК. Абсурдно е един национален парк да има две различни граници относно едно и също местоположение. Границата винаги е една и това е следвало да се установи по съответния ред. Във всички случаи направеният пропуск или техническа грешка не е в тежест на [фирма], а на административните органи.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съдът е пропуснал да определи срок на административния орган, в който да се произнесе, след връщане на преписката при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Този пропуск не се отразява на правилността на съдебното решение, но трябва да се коригира от настоящата инстанция. На основание чл. 174 АПК заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, който е едноличен орган, следва да се произнесе в срок от 14-дни, считано от влизане в сила на решението.

С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.

Искането на [фирма] за присъждане на разноските, направени в касационното производство, следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Ответникът по касация е направил разноски в размер на 1 500 лв., които ДФЗ следва да му заплати.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 1509 от 4. 11. 2016 г., постановено по адм. д. № 201/2016 г. от Административен съд-Благоевград.

ОСТАВЯ без уважение искането на Държавен фонд „Земеделие“ за присъждане на разноски.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на [фирма], ЕИК:[ЕИК] разноски в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок на административния орган за изпълнение на съдебното решение, считано от влизането му в сила.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.