Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на А. П. М. в качеството му на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Т при ЦУ на НАП и Обслужваща производствено-потребителна кооперация „[ЮЛ]” – [населено място]” чрез пълномощника адв. М. И. срещу решение № 415/13. 12. 2016 г., постановено по адм. дело № 331/2016 г. по описа на Административен съд – гр. В. Т.

А. П. М. в качеството му на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Т при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № Р-04000415004220-091-001/08. 02. 2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Т, потвърден с решение № 143/28. 04. 2016 г. на посочения по-горе директор за определен на кооперацията корпоративен данък за 2009 г. по чл. 70 ЗКПО за приспадане в размер на 25 306, 59 лв. и в изменената част на акта относно корпоративния данък за 2008 г. от 58 783, 40 лв. на 15 848, 01 лв. лихви от 39 637, 33 лв. на 10 174, 15 лв. и корпоративен данък за 2011 г. от 41 556, 71 лв. на 10 111, 77 лв. и лихви от 20 533, 22 лв. на 3 976, 18 лв. Обжалва и решението в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е преценил доказателствата по делото, възпроизвел е твърденията на кооперацията напълно безкритично, без тези твърдения да се потвърждават от доказателствата по делото. Позовава се на разпоредбите за преотстъпване на корпоративния данък - чл. 179 и чл. 189б ЗКПО и макар съдът да е споделил изводите на приходните органи, че данъчната печалба на земеделските производители от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция следва да се формира само от продажбата на тази продукция, не бил взел предвид факта, че кооперацията не е представила аналитична счетоводна отчетност на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗСч отм. , от която да се установи конкретния размер на печалбата от непреработената растителна и животинска продукция. Неправилна според касатора е и преценката на съда за закупените от кооперацията активи – колесен трактор „Беларус” МТЗ 952, 3, сеялка за житни култури PNEUEJ 4. 5 М и пръскачка INIGREEN м-л CAMPO 22 на обща стойност 124 505, 12 лв., придобити през 2008 г. тъй като те не отговарят на изискванията на чл. 179, ал. 2 ЗКПО. За 2009 г. касационният жалбоподател излага оплакване, че съдът е допуснал грубо несъответствие между мотивите и диспозитива на решението, тъй като съдът е отменил ревизионния акт за определения за 2009 г. корпоративен данък в размер на 25 306, 59 лв., въпреки че с акта допълнително определения данък е в размер на 253, 20 лв., произтичащ от непризнатото преотстъпване на корпоративния данък. Относно изменителната част на ревизионния акт в касационната жалба се сочи, че относно отказаното преотстъпване на корпоративния данък за 2011 г. съдът е изменил акта без никакво основание, позовавайки се на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, както и е изложил неясни мотиви по отношение на активите за култиватор за слята обработка, предълбочител с валяк и шаси и адаптер за прибиране на рапица, без да ги обсъди дали отговарят на изискванията на чл. 189б, ал. 2 ЗКПО. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваните части отм. енителна и изменителна част на ревизионния акт) и отхвърляне на жалбата на кооперацията в посочените части, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по 3 734 лв. за всяка съдебна инстанция или в общ размер на 6 713 лв.

Ответникът по тази касационна жалба Обслужваща производствено-потребителна кооперация „[ЮЛ]” – [населено място]” чрез адв. М. И. я оспорва.

Обслужваща производствено-потребителна кооперация „[ЮЛ]” – [населено място]” чрез адв. М. И. обжалва съдебното решение в частта, в която жалбата на кооперацията против цитирания по-горе ревизионен акт е отхвърлена като неоснователна за 2010 г., както и в изменителната част, с която е определен корпоративен данък за 2008 г. и 2011 г. за довнасяне в размер на 5 848, 01 лв. и лихви – 10 174, 15 лв. и за 2011 г. в размер на 10 11, 77 лв. и лихви. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява, че задълженията за корпоративен данък за 2008 г. са погасени по давност и следва да бъдат отписани по аргумент на чл. 171, ал. 1 ДОПК. Излага и оплаквания в тази част по съществото на спора в смисъл, че правилно и законосъобразно кооперацията е декларирала, че ще ползва данъчни облекчения по реда на чл. 179 ЗКОП в размер на 58 783, 40 лв. Позовава се на чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО и твърди, че са налице основанията за преотстъпване на корпоративния данък. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт в същата част, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Т при ЦУ на НАП в депозиран по делото писмен отговор на юриск. К. М. я оспорва.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения:

За да отмени ревизионния акт, с който на Обслужваща производствено-потребителна кооперация „[ЮЛ]” е отказано преотстъпване на корпоративен данък за 2009 г. в размер на 253, 20 лв. първоинстанционният съд е приел въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че кооперацията е отчела повече приходи от разходи, като приходите от продажби на непреработена растителна продукция, а също и са отчетени от кооперацията и общопроизводствени разходи, както и разходи за организация и управление и разходи за продажби, подробно посочени като размери в обжалваното решение. Въз основа на заключението на вещото лице съдът е направил извод, че данъчният финансов резултат на кооперацията, формиран от дейностите по непреработена продукция е 15 526, 09 лв., а корпоративния данък е в размер на 1 552, 61 лв., респ. максималният размер на преотстъпения данък е 931, 57 лв., а не декларирания от кооперацията 253, 20 лв. е в по-малък размер. Съдът е приел за неправилно позоваването на приходните органи за наличие на пречка за преотстъпване на корпоративния данък за 2009 г. по чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО. Принципно в обжалваното решение е посочено, че задълженията за осигурителни вноски – ДОО, ЗО и ДЗПО са публични по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и 2 ДОПК и при невнасянето им в срок, те са изискуеми в посочения в закона срок и принципно подлежат на принудително изпълнение, вкл. и по отношение на лихвите, но не всички лихви подлежат на принудително изпълнение съгласно чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО, а само тези по невнесените в срок публични задължения. Наред с това съдът е изложил мотиви, че, че вноските за ДОО по декларация, обр. 6 за месец ноември 2009 г. са внесени преди 31. 12. 2009 г, като е прието, че е без значение обстоятелството, че при плащането е посочен код, който не е за този вид осигуровки, но пък в платежното нареждане е посочена именно като погасяваща вноски за ДОО на работниците на кооперацията и това обстоятелство според съда не е основание за олихвяване на сумата. Относно специалните условия за преотстъпване на корпоративния данък за 2009 г. съдът е изложил мотиви, че са изпълнени и условията на чл. 179 ЗКПО по отношение на актива „плуг 3х14 Agrolead” и той отговаря на изискването на чл. 50 ЗКПО, тъй като представлява данъчен дълготраен материален актив, за който са отчетени счетоводни амортизации.

Относно изменителната част на ревизионния акт в съдебното решение е прието, че за 2008 г. спорът между страните по делото е по отношение на липсата на аналитична счетоводна отчетност на кооперацията, от която освен общият счетоводен резултат, да са видни счетоводните резултати, формирани от дейността, свързана с непреработената растителна и животинска продукция, респ. относимия към тази счетоводна печалба данъчен финансов резултат. От съдебно-счетоводната експертиза съдът е направил извод, че при отчитане на финансовия резултат и от дейности, които не водят до приходи от продажба на непреработена продукция приложим е чл. 169 ЗКПО, но е направен извод, че приходните органи не са събрали, нито са изискали от кооперацията съответните доказателства и с бланкетни мотиви е потвърдил пълните и необективни констатации в ревизионния доклад. От допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза съдът е установил, че вещото лице е разделило разпределяемите разходи (неразпределяеми приходи липсват), въз основа на които е изведено съотношение нетните приходи от продажби от дейностите, за което се ползва преотстъпването на данъка и всички нетни приходи от продажби. Въз основа на това е прието, че данъчният финансов резултат, върху който се следва корпоративен данък представлява данъчна печалба от непреработена земеделска продукция в размер на 715 589, 87 лв. Съдът е отразил в решението си, че неправилно ревизираното лице е претендирало преотстъпване върху сума, представляваща според подадената ГДД частично дължим корпоративен данък за предходната година, което е посочено в тази декларация като корекция на счетоводна грешка по чл. 75, ал. 3 ЗКПО, при проявлението, на което е отменен допълнителен корпоративен данък, за който кооперацията е ползвала преотстъпван 60%. Макар съдът да е приел, че не става ясно каква е твърдяната счетоводна грешка, от заключението на вещото лице се изяснява, че става въпрос за субсидия, получена през 2008 г., но дължима за 2007 г., без да е ясно дали тя е отчетена през предходната година като приход, вкл. като приход от дейност по непреработена растителна и животинска продукция и е приел, че неправилно за него е декларирано данъчно предимство в размер на 60 % за сумата 14 765, 21 лв. според вещото лице за 2008 г. Изводът на съда е, че не е доказано наличието на счетоводна грешка през 2008 г. и не е налице възможност върху коригирания от кооперацията корпоративен данък за предходен период да се претендира преотстъпване в размер на 60% по реда на чл. 179 ЗКПО. Според съда преотстъпването, което може да се ползва в размер най-много от 42 935, 39 лв., а не декларирания от ревизираното лице размер от 58 783, 40 лв.

Относно възражението на кооперацията за изтекла погасителна давност за корпоративния данък за 2008 г. съдът е приел, че то е неоснователно. Според съда давността за 2008 г. съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК е започнала да тече от 01. 01. 2010 г., спряна е съгласно чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК, когато е започнало производството по установяване на публичните задължения – до издаването на акта, но за не повече от 1 година, както и че давността спира, когато акта се обжалва – ал. 4 и с налагането на обезпечителни мерки – ал. 5. Съдът се е позовал и на чл. 172, ал. 2 ДОПК, уреждаща прекъсването на давността. Въз основа на тези разпоредби съдът е приел, че не е налице погасителна давност за задължението за корпоративен данък за 2008 г.

С решението съдът е изменил ревизионния акт и за 2011 г., като е приел, че кооперацията за тази ревизирана година е декларирала печалба в размер на 393 714, 24 лв. Спорът в тази част е относно това дали кооперацията законосъобразно е ползвала данъчното облекчение чрез преотстъпване на корпоративния данък по чл. 189б ЗКПО. Съдът е посочил установеното от ревизията, че през следващата 2012 г. от кооперацията са закупени активи – брана дискова прикачна Перла 0, 4; трактор колесен „Lamborgini”, силов трансформатор 16 KVA и сеялка и др. Според съда няма спор между страните, че активите са нови и че представляват земеделска техника и функционално са пригодни да служат за отглеждане и отчитане на приходи от непреработена земеделска продукция. Съдът е изложил мотиви, че няма изискване ревизираното лице да извършва само и единствено дейност по отглеждане и реализиране на непреработена земеделска продукция, за да му се признае преотстъпването, след като активите служат за такава дейност. В тази връзка съдът е счел, че предвид общата стойност на активите – 118 000 лв., както и констатирания размер на данъчния финансов резултат, за който може да се претендира преотстъпване на корпоративен данък, на който ревизираното лице има право 41 285, 68 лв. и не е налице пречката по чл. 189б, ал. 2, т. 3 ЗКПО, нито са налице отрицателните условия по чл. 189б, ал. 2, т. 5 ЗКПО, то правилно ревизираното лице е ползвало преотстъпване на корпоративния данък. Пак в тази връзка съдът не е възприел констатациите на приходните органи за недопустимост на преотстъпването поради различна дата на въвеждане в експлоатация на активите и разпоредбите на съответния счетоводен стандарт за отчитане на ДМА, тъй като чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО не изисква активите да бъдат отчетени като такива, а и не е споделена тезата на ревизорите, че щом част от насрещните престации при покупките на активите са заплатени в годината, следваща придобиването, то това води до извод за недопустимост на преотстъпването. Съдът се е съобразил, че за 2010 г. незаконосъобразно кооперацията е ползвала преотстъпване на корпоративен данък, поради което за 2011 г. може да се преотстъпи данък в размер на 8 070, 82 лв., като се следва допълнителен такъв в размер от 10 111, 77 лв. при съобразяване на внесения данък от 12 011, 89 лв., както и че се следват лихви 3 976, 18 лв.

За да отхвърли частично ревизионния акт за 2010 г. относно непризнатите за данъчни цели амортизации в размер на 21 93, 28 лв. и преотстъпването на данък в размер на 41 285, 68 лв. първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи не са признали с ревизионния акт преотстъпването на корпоративен данък поради наличието на основанието по чл. 167 ал. 1, т. 1 и 3 ЗКПО поради неплатени задължения към 31. 12. 2010 г. за ДДС по СД за месец септември 09. 2010 г. в размер на 2, 40 лв. и 0, 05 лв. лихва и двете платени на 01. 03. 2011 г. Според съда ДДС е определено по основание и размер със СД, поради което е било изискуемо и не е било необходимо да е образувано производство по принудително изпълнение, тъй като законодателят не е въвел такова изискване. Обжалваното решение е правилно постановено.