О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1334
гр. София, 30.04.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №112 по описа за 2025г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решение №163/31.05.2024г. по в. т.д.№678/2023г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение №409/09.10.2023г. по т. д.№451/2022г. на Варненски окръжен съд, касационният жалбоподател е осъден на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Т. З. З. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 08.03.2022г. за разликата над сумата от 25000 лв. до присъдения размер от 100 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди вследствие същото ПТП за разликата над сумата от 1994 лв. до присъдения размер от 6647,65 лв. ведно със законната лихва, считано от 28.03.2022г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда относно съпричиняването от страна на пострадалата на претърпените от нея вреди. Касаторът твърди, че въззивният съд не е спазил задължението си да обсъди всички оплаквания във въззивната жалба и всички събрани и относими доказателства и самостоятелно да установи фактическата обстановка. Излага доводи, че съдът неправилно е изключил съпричиняване на вредите, въпреки че пешеходката е нарушила правилата за движение, установени в чл.113 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за движение по пътищата. Намира съображенията, по които съдът е отхвърлил възражението за съпричиняване, за неясни и противоречиви, противоречащи на научните и опитните правила, почиващи на тенденциозно и едностранчиво интерпретиране на данните и на неясно приложение на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Счита, че доколкото от събраните доказателства се установява, че и двамата участници в ПТП са имали възможност да предотвратят инцидента, то приносът им в произшествието е равностоен.
Ответницата Т. З. З. оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения относно липсата на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Изразява становище и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страната, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че вследствие на ПТП от 08.03.2022г., с участието на лек автомобил „Мерседес МЛ“, с рег.№ В3644 НТ, управляван от застрахования при ответника водач М. Н., е пострадала пешеходката Т. З. З.. По отношение на извършеното увреждащо деяние, неговата противоправност и вината на дееца - застрахования водач М. Р. Н., въззивният съд е приел, че е обвързан от задължителната сила на решение №869 от 07.06.2023г. на Районен съд - Варна, НО, 13 състав, по АНД №20233110201896 по описа за 2023г. По отношение на спорния въпрос относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, решаващият състав е приел, че същият възлиза на 100 000 лева. Съобразил е възрастта на пострадалата към датата на ПТП – 50 години; вида на претърпените телесни увреждания – счупване на таза, счупване на десен подколенник в горна трета, счупване на ляв подколенник в долна трета с дефект на голямопищялната кост - открито, обусловили трайно затруднение на движенията на снагата и долните крайници за повече от 30 дни; проведеното оперативно лечение на счупванията на подбедриците по спешност, при което счупените кости на двете подбедрици били съединени с метал, а на лявата било поставено и външно фиксиращо устройство поради комуникация на фрактурата с раната и дефект на голямопищялната кост; продължителността на болничния престой – 23 дни. Съдът е взел предвид и настъпилите в процеса на възстановяване усложнения - инфекция в областта на раната на лява подбедрица, за която е проведено болнично лечение с антибиотик и локално, както и проведената на 12.05.2022г. повторна операция поради дефект на костта на лява голямопищялна кост, с направена остеопластика с кост, взета от таза. Съобразено е също, че ищцата не е възстановена от получените фрактури, като са налице остатъчни последици спрямо походката и възможността за самостоятелно и сигурно придвижване и незавършил оздравителен процес на фрактурата на левия крак.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата. Посочил е, че ищцата, в качеството си на пешеходец, също е допуснала нарушение на правилата за движение и по – конкретно не е съобразила ограниченията на чл.113, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.2 от ЗДвП, тъй като е предприела неправомерно пресичане на неразрешено за това място, но е приел, че нарушението не е в причинно – следствена връзка с последвалия сблъсък на място, което е извън зоната на мисленото продължение на ул.“Ц. К. , по която се е движил автомобилът преди да завие.
По отношение на дължимото обезщетение за имуществените вреди съставът на Варненски апелативен съд е констатирал, че първоинстанционният съд не е приложил приетото от него съпричиняване от страна на пострадалата ищца в размер на 1/5, съответно не е редуцирал по размер окончателно присъденото обезщетение (присъдил го е в пълния претендиран размер), а други оплаквания срещу приетия за доказан размер на претърпените вреди не са въведени. Поради това е приел, че независимо от извода му за неоснователност на възражението за съпричиняване, ревизия на първоинстанционното решение в тази му част не се налага.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора въпросите: 1/ При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда относно степента на съпричиняване на пострадалия във вредите, длъжен ли е съдът да обсъди във основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл.236 ал.2, вр. с чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми?; 2/Длъжен ли е съдът да приложи чл.51 ал.2 от ЗЗД при данни за принос на пострадалия в настъпването на вредоносния резултат?; 3/Кои са критериите / конкретните обстоятелства/ от значение за определяне на конкретната степен на принос на пешеходеца в ПТП, довели до телесни увреждания, приложими по прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ?; 4/ Възможно ли е да бъде изключено съпричиняване на вредоносния резултат, когато пешеходецът обективно е нарушил правилата за движение по пътищата, фиксирани в чл.113 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за движение по пътищата?; 5/ Длъжен ли е пешеходецът да се съобразява с възложените му от закона задължения по чл.113 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за движение по пътищата в хипотеза на пресичане на пътното платно, което не е обозначено като пешеходна пътека и в какви случаи нарушаването на тези правила следва да се отчита за съпричиняване от съда? 6/ Какви са способите и тежестта на доказване на релевираното от застрахователя възражение за съпричиняване от пешеходец в хипотезата на пряк иск по чл.432 от КЗ?; 7/ Длъжен ли е съдът да съобразява присъденото обезщетение с датата на настъпване на ПТП и към този момент да взема предвид каква е била социално - икономическата обстановка в страната и нивата на присъждани обезщетения от съдилищата по сходни случаи? Поддържа, че по първия въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със задължителните разяснения в ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на ВКС, формирана с решение №157/11.02.2016г. по т. д. №3638/2014г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №42/05.03.2014г. по гр. д. №5488/2013г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение №42/09.06.2014г. по т. д. №799/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №197/23.12.2014г. по гр. д. №7364/2013г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №217/09.06.2011г. по гр. д. №761/2010г. на ВКС, ІV г. о., решение №146/13.11.2015г. по т. д. №2687/2014г. на ВКС, ІІ т. о., а по останалите въпроси – в противоречие с решение №33/02.05.2019г. по гр. д. №1787/2018г. на ВКС, ІV г. о., решение №165/26.10.2010г. по гр. д. №93/2010г. на ВКС, ТК, решение №97/06.07.2009г. по т. д. №745/2008г. на ВКС, ТК, решение №43/15.04.2009г. по т. д.№648/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други.
Първият поставен от касатора въпрос е относим към спора, доколкото касае правомощията на въззивната инстанция, но по отношение на този въпрос не е обоснована допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, относими към пораждането на вземанията на ищцата за обезщетения за вреди от процесното ПТП. Съставът на Варненски апелативен съд е обсъдил всички възражения и оплаквания във въззивните жалби на страните относно механизма на ПТП и наличието на принос на пострадалата за настъпването на произшествието. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал при преценката на доказателствения материал, не подлежи на проверка в производството по чл.288 от ГПК.
Поставеният от касатора въпрос под т.7 от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не се явява обуславящ за изхода на производството, доколкото въззивният съд изрично е посочил, че при определяне на обезщетението съобразява икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането – минимална работна заплата, прагове на социални плащания, нивата на застрахователните лимити.
Всички останали поставени от касатора въпроси са свързани с предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД във връзка с доказването на приноса за увреждането от пострадалия, изследването и оценката на поведението на всеки един от участниците в движението по пътищата при процесното ПТП. Същите са релевантни за изхода на спора, тъй като са обусловили правния извод на въззивния съд, че пострадалата пешеходка не е допринесла за настъпване на процесното ПТП. Изпълнено е и изискването на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото съгласно цитираната от касатора и служебно известната на състава практика на ВКС – решение № 206/12.03.2010г. по т. д. №35/2009г. на ВКС, II т. о., решение №16/04.02.2014г. по т. д. № 1858/2013г. на ВКС, I т. о., решение №58/29.04.2011г. по т. д. №623/2010г. на ВКС, II т. о. и други, само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. В решение №27/22.06.2022г. по т. д.№239/2021г. на ВКС, I т. о., е изтъкнато, че приносът трябва да е конкретен и доказан, а не предполагаем, което от своя страна предпоставя да не е предполагаемо конкретното поведение – действие или бездействие на пострадалия, както и причинната връзка между същото и вредоносния резултат. Когато последният би настъпил и без противоправното действие или бездействие от страна на пострадалия, приносът е изключен. В цитираното от касатора решение №97/06.07.2009г. по т. д. №745/2008г. на ВКС, II т. о., както и в решение №60174/08.04.2022г. по т. д. № 1708/2020г. на ВКС, I т. о., в решение № 15/19.02.2020г. по т. д. №146/2019г. на ВКС, II т. о., решение №118/27.06.2014г. по т. д. №3871/2013г. на ВКС, I т. о. и др., е прието, че при определяне на степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
По изложените съображения, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по обобщения въпрос за приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД във връзка с доказването на приноса за увреждането от пострадалия, изследването и оценката на поведението на всеки един от участниците в движението по пътищата при ПТП, за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение с посочената по – горе практика на ВКС.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1593 лв.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №163/31.05.2024г. по в. т.д.№678/2023г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение №409/09.10.2023г. по т. д.№451/2022г. на Варненски окръжен съд, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, е осъдено на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Т. З. З. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 08.03.2022г. за разликата над сумата от 25000 лв. до присъдения размер от 100 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди вследствие същото ПТП за разликата над сумата от 1994 лв. до присъдения размер от 6647,65 лв. ведно със законната лихва, считано от 28.03.2022г. до окончателното изплащане.
УКАЗВА на касатора „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1593 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, с призоваване на страните: касационен жалбоподател „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ответник по касация Т. З. З., а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.