РЕШЕНИЕ

№ 85 [населено място], 19.03.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Н.

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при секретаря В. М. като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №112 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решение №163/31.05.2024г. по в. т.д.№678/2023г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение №409/09.10.2023г. по т. д.№451/2022г. на Варненски окръжен съд, касационният жалбоподател е осъден на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на Т. З. З. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 08.03.2022г. за разликата над сумата от 25000 лв. до присъдения размер от 100 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди вследствие същото ПТП за разликата над сумата от 1994 лв. до присъдения размер от 6647,65 лв. ведно със законната лихва, считано от 28.03.2022г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се сочи, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда относно липсата на съпричиняване от страна на пострадалата на претърпените от нея вреди. Касаторът твърди, че въззивният съд не е спазил задължението си да обсъди всички оплаквания във въззивната жалба и всички събрани и относими доказателства и самостоятелно да установи фактическата обстановка. Излага доводи, че съдът неправилно е отрекъл наличието на съпричиняване на вредите, въпреки че пешеходката е нарушила правилата за движение, установени в чл. 113 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Закона за движение по пътищата. Намира съображенията, по които съдът е отхвърлил възражението за съпричиняване и е завишил обезщетението за неимуществени вреди с 20 000 лева, за неясни и противоречиви, противоречащи на научните и опитните правила, почиващи на тенденциозно и едностранчиво интерпретиране на данните и на неясно приложение на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Счита, че доколкото от събраните доказателства се установява, че и двамата участници в ПТП са имали възможност да предотвратят инцидента, то приносът им в произшествието е равностоен.

Ответницата Т. З. З. излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита за ирелевантен за спора въпроса относно наличието или съответно отсъствието на извършено от нея нарушение на правилата за движение –чл. 113 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗДвП, тъй като по делото категорично е било доказано, че няма причинна връзка между поведението на пострадалата и настъпилия вредоносен резултат. Изтъква, че не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а е необходимо да се докаже, че пострадалото лице е извършило конкретно действие, с което виновно е допринесло за настъпването на увреждането при съзнавана небрежност. Претендира разноски.

С определение №1334 от 30.04.2025г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд, по значимия за изхода на делото правен въпрос относно приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД във връзка с доказването на приноса за увреждането от пострадалия, изследването и оценката на поведението на всеки един от участниците в движението по пътищата при ПТП.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че вследствие на ПТП от 08.03.2022г., с участието на лек автомобил „Мерцедес МЛ“, с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от застрахования при ответника водач М. Н., е пострадала пешеходката Т. З. З.. По отношение на извършеното увреждащо деяние, неговата противоправност и вината на дееца - застрахования водач М. Р. Н., въззивният съд е приел, че е обвързан от задължителната сила на решение №869 от 07.06.2023г. на Районен съд - Варна, НО, 13 състав, по АНД №20233110201896 по описа за 2023г. Зачитайки пределите на формираната сила на пресъдено нещо на влязлата в сила част на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установени и останалите правопораждащи факти на спорното субективно материално право – наличието на застрахователно правоотношение между виновния за произшествието водач и ответното застрахователно дружество, както и причинените на пострадалата ищца травматични увреждания и материални загуби. По отношение на спорния въпрос относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, решаващият състав е приел, че същият възлиза на 100 000 лева. Съобразил е възрастта на пострадалата към датата на ПТП – 50 години; вида на претърпените телесни увреждания – счупване на таза, счупване на десен подколенник в горна трета, счупване на ляв подколенник в долна трета с дефект на голямопищялната кост - открито, обусловили трайно затруднение на движенията на снагата и долните крайници за повече от 30 дни; проведеното оперативно лечение на счупванията на подбедриците по спешност, при което счупените кости на двете подбедрици били съединени с метал, а на лявата било поставено и външно фиксиращо устройство поради комуникация на фрактурата с раната и дефект на голямопищялната кост; продължителността на болничния престой – 23 дни. Съдът е взел предвид и настъпилите в процеса на възстановяване усложнения - инфекция в областта на раната на лява подбедрица, за която е проведено болнично лечение с антибиотик и локално, както и проведената на 12.05.2022г. повторна операция поради дефект на костта на лява голямопищялна кост, с направена остеопластика с кост, взета от таза. Съобразено е също, че ищцата не е възстановена от получените фрактури, като са налице остатъчни последици спрямо походката и възможността за самостоятелно и сигурно придвижване и незавършил оздравителен процес на фрактурата на левия крак.

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата. Посочил е, че ищцата, в качеството си на пешеходец, също е допуснала нарушение на правилата за движение и по – конкретно не е съобразила ограниченията на чл. 113, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като е предприела неправомерно пресичане на неразрешено за това място, но е приел, че нарушението не е в причинно – следствена връзка с последвалия сблъсък на място, което е извън зоната на мисленото продължение на [улица], по която се е движил автомобилът преди да завие. В тази връзка е изтъкнал, че след като ударът е извън мисленото продължение през площада на платното за движение по [улица], през което пешеходците вече са преминали, то начинът на неговото пресичане не може да се приеме за част от причинно – следствения механизъм на ПТП. Приел е за съществено и че автомобилът е предприел завиване наляво по площада, без да означи своевременно това свое намерение чрез съответен светлинен сигнал /мигач/, поради което не е било възможно да бъде възприет като опасност по посоката на движение на пешеходците.

Решението е постановено в отклонение от постоянната практика на ВКС и е частично неправилно. Съгласно решение №206 от 12.03.2010г. по т. д.№35/09г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №98 от 24.06.2013г. по т. д. №596/12г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №16 от 04.02.2014г. по т. д. №1858/1Зг. на ВКС, ТК, I т. о., решение №99 от 08.10.2013г. по т. д. №44/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №54 от 22.05.2012г. по т. д. №316/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №33 от 04.04.2012г. по т. д. №172/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №159 от 24.11.2010г. по т. д.№1117/2009г. на II т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК, за да бъде намалено на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване. Също така в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС на РБ - решение №15/19.02.2020г. по т. д.№146/2019г. на ВКС, ТК, ІI т. о., решение №118 от 27.06.2014г. по т. д.№3871/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №97 от 06.07.2009г. по т. д.№745/2008г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., се приема, че при определяне на степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Налице е и практика на ВКС, формирана с решение № 105/19.06.2017 г. по гр. д. №60353/2016 г. на ВКС, ГК, ІII г. о., решение № 43/16.04.2009г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, ТК, ІI т. о. и други актове, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно която отговорността на водачите на моторни превозни средства за осигуряване на безопасността на движението е значително по - голяма в сравнение с тази на пешеходците. Дължимата от водача на МПС завишена грижа към уязвимия участник в движението /пешеходеца/ - чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 116, ал. 1 от ЗДвП, предпоставя неговата значително по-голяма отговорност и принос за реализирането на пътното произшествие, но поведението на пешеходеца, когато е в нарушение на правилата за движение по пътищата и ПТП не е настъпило при пресичане на пешеходна пътека, следва да бъде преценявано като относимо с оглед конкретните особености на всеки отделен случай.

В случая решаващият състав на Варненски апелативен съд не е съобразил конкретните обстоятелства, при които е настъпило произшествието, като не е извършил необходимата съпоставка и оценка на поведението на виновния за инцидента водач, от една страна, и това на пострадалата ищца. Въззивният съд е приел, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата, въпреки че последната като пешеходец е предприела пресичане на пътното платно на необозначено за целта място, в тъмната част на денонощието и косо на пътното платно. Инцидентът е настъпил в населено място, на централния площад в [населено място], на 08.03.2022г., в 19,20 часа, като пешеходците са предприели пресичане на площада по диагонал, т. е. налице е пресичане на платното извън маркирана пешеходна пътека, както и извън участък, който да е продължение на тротоара на кръстовище, поради което пешеходците не е следвало да очакват спиране от страна на водачите на МПС и осигуряване на предимство при пресичането. Според данните от автотехническата експертиза, площадът е кръстопът на пет улици и за пешеходците е съществувала възможност да предотвратят произшествието, като не предприемат пресичане на площада по тази траектория / по диагонал/, а да се движат по тротоара, свързващ [улица]и „Ц. К.“ и при достигане на [улица], да пресекат улицата, тъй като на това място ще пресекат по - малка площ от пътното платно и движението на автомобила е по – лесно предвидимо. С оглед горното изводът на въззивния съд, че не е налице съпричиняване, не е съобразен с конкретните особености на случая и практиката, формирана в отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. Не са взети предвид и данните от заключенията на двете назначени по делото автотехнически експертизи относно възможността на пострадалата да съобрази поведението си с разстоянието и скоростта на движение на приближаващия се лек автомобил. В заключението на вещото лице инж. С. М. се посочва, че макар и при навлизането си на платното пешеходката да не е имала видимост към автомобила, тя е могла да го забележи, когато се е намирала на 15,75 м. от мястото на удара по траекторията си на движение. Тези данни се потвърждават и от заключението на повторната съдебно – техническа експертиза, съгласно която автомобилът е бил видим за пресичащите пешеходци в момента, в който са предприели пресичане на продължението на [улица]. Според повторната експертиза в момента на пряка видимост между пешеходката Т. З. и автомобила, между тях е имало разстояние от 35 м. и съответно тя е имала възможността да спре движението си до преминаването на автомобила или докато се увери, че водачът я е възприел и е с намерение да я пропусне. По този начин ищцата, в качеството си на пешеходец, е допуснала нарушение на правилата за движение и по - конкретно не е съобразила ограниченията на чл. 113, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, като е предприела пресичане на площад, необозначен като пешеходна зона, без да се съобрази с разстоянието и скоростта на движение на приближаващия се лек автомобил, а наред с това ненужно е удължила и времето си за преминаване през пътното платно, като вместо да пресече по най-късата траектория за движение / [улица]/, е предприела пресичане на площада по диагонал.

Същевременно съобразно данните от заключенията на автотехническите експертизи, след като в момента, в който водачът на автомобила е имал възможност да възприеме пешеходците, разстоянието между тях и автомобила е било 35 м., то при скорост на движение до 40 км./ч., водачът е имал възможност да спре и да предотврати настъпването на ПТП. Според първоначалната автотехническа експертиза скоростта на автомобила не е превишавала 30 км./ч., а според допълнителната автотехническа експертиза скоростта на автомобила не е превишавала 40 км./ч., като и двете вещи лица обосновават констатациите си с липсата на деформации след удара по предната част на автомобила. При тези данни вещото лице по повторната експертиза инж. М. посочва, че водачът е имал възможност в зоната на осветеност на автомобилните фарове да забележи пешеходците и да ги пропусне да преминат ширината на пътната му лента. Следователно водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, която установява задължение за водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Следва да се вземе предвид, че самото присъствие на пешеходец на пътното платно съставлява опасност за движението, която налага предприемане на адекватни действия от страна на водача, именно поради невъзможността да бъдат предвидени възможните реакции на пешеходеца. При съпоставяне на поведението и действията на ищцата и на водача на лекия автомобил и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, настоящият съдебен състав счита, че конкретният принос за съпричиняване на процесното ПТП на пострадалата е 20%. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за определяне на принос на пострадалата, по-голям от 20%. Следва да се съобрази задължението на водача да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, съответно при необходимост да намали скоростта или спре с цел избягване на инцидент – чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 116 от ЗДвП. В случая въпреки завишената отговорност на водача, същият не е предприел никакви действия за предотвратяване на удара, като е имал възможност при аварийно спиране да предотврати пътния инцидент.

Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател относно неправилно прилагане на критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, установени в ППВС №4/1968г. Съобразявайки вида и обема на получените от ищцата травматични увреждания - раздробено счупване на ляв подколенник в долна трета с дефект на голямо пищялна кост – открито, обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от тридесет дни, счупване на десен подколенник в горна трета, обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от тридесет дни, счупване на таза /дясна срамна кост/; вида и продължителността на проведеното лечение / оперативни интервенции на двете подбедрици, проведени на 09.02.2022г. и трета операция на 12.05.2022г., при която е направена остеопластика на лявата голямопищялна кост с кост, взета от таза, както и проведено медикаментозно и болнично лечение/; болничния престой с обща продължителност 31 дни / пострадалата е постъпила два пъти в болница за оперативно лечение и един път за медикаментозно лечение поради инфекция в областта на раната на дясна подбедрица/, както и големия интензитет и продължителността на претърпените от ищцата физически и емоционални болки и страдания, настоящият състав приема, че към датата на настъпване на процесното пътно - транспортно произшествие – 08.03.2022г., справедливото по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди е в размер на сумата 100 000 лв. Съдът отчита и възрастта на пострадалата към момента на произшествието - 50 години, получените трайни усложнения – оздравителният процес по отношение на левия крак не е завършил, констатира се недобро срастване на лявата тибия, пострадалата и досега се придвижва с патерици, вследствие травмите и претърпените интервенции са налице и трайни видими белези по краката й, обуславящи загрозяване. Следва да бъде взето предвид значителното затруднение във всички ежедневни дейности и пълната неспособност за самостоятелно обслужване, до които е довело едновременното счупване на двете подбедрици и на таза, а също и дългата принудителна изолация, която наред с физическия дискомфорт, е била източник на много негативни емоции. Наред с това като значими следва да бъдат отчетени и сериозните промени в психичното състояние на ищцата, установени от съдебно – психологичната експертиза, съгласно която физиологичният и емоционален стрес от произшествието са довели до тревожност, безпокойство, страхова готовност и чувство за малоценност. Предвид възприетия процент съпричиняване /20%/ на пострадалата ищца се следва обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. / с равностойност 40 903,35 евро/.

С оглед така определения принос на пострадалата в размер на 20% и липсата на оплаквания в касационната жалба относно приетия размер на обезщетението за имуществени вреди, този размер следва да се редуцира с 20% и дължимото обезщетение за имуществени вреди да се определи на 5318 лева / с равностойност 2719,11 евро/. Върху обезщетението се дължи законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие - 28.03.2022г.

По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над 80 000 лева / с равностойност 40 903,35 евро/ до 100 000 лева / с равностойност 51129,19 евро/, като искът в тази част бъде отхвърлен. В останалата обжалвана част, с която след потвърждаване на първоинстанционното решение, застрахователят е осъден да заплати на Т. З. З. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лева / с равностойност 12782,30 евро/ до 80 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2022г., въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Решението следва да бъде отменено и в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение, с което застрахователят е осъден да заплати на Т. З. З. обезщетение за имуществени вреди за разликата над 5318,12 лева / с равностойност 2719,11 евро/ до 6647,65 лева /с равностойност 3398,89 евро/, като искът в тази част бъде отхвърлен. В останалата обжалвана част, с която след потвърждаване на първоинстанционното решение, застрахователят е осъден да заплати на Т. З. З. обезщетение за имуществени вреди за разликата над 1994 лева /с равностойност 1019,52 евро/ до 5318,12 лева/ с равностойност 2719,11 евро/, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2022г., въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения иск по чл. 432 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди до размера от 25 000 лева и предявения иск по чл. 432 от КЗ за обезщетение за имуществени вреди до размера от 1994 лева, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед резултата по делото въззивният акт следва да бъде отменен и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която Т. З. З. е осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД разноски по делото за разликата над 778,82 лева до присъдените 1072 лева. Също така следва да бъде отменено въззивното решение в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати допълнително по сметка на Варненски окръжен съд сумата 799, 91 лева, както и по сметка на Варненски апелативен съд сумата 400 лева, съставляващи държавни такси.

Предвид изхода на производството, от подадените от страните жалби пред въззивния съд частично основателна за сумата от 1329,53 лева се явява само въззивната жалба на касатора. С оглед обжалваемия интерес във въззивното производство и пълния размер на заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение от 300 лева, на същото следва да бъдат присъдени допълнително разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 49,35 лева / с равностойност 25,23 евро/.

На касатора следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски за държавна такса в размер на 434,60 лв. /с равностойност 222,21 евро/, съответно на уважената част от жалбата. Не следва да му бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение доколкото не са представени доказателства за заплащането на такова за касационното производство.

Предвид изхода на производството въззивното решение е правилно в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на ответника да заплати на пълномощника на ищците адв. Г. С. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. в размер на 8015 лева. Пред първоинстанционния съд не е подадено искане за увеличение или намаляване по реда на чл. 248 от ГПК на така определения размер на възнаграждението, поради което същият може да бъде изменян от въззивната и касационната инстанция само при евентуална промяна на уважената част от иска.

Относно дължимия размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищците адв. Г. С. за въззивното производство следва да се съобрази размера на обжалваемия интерес /129653,65 лева/ и факта, че във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства, като спорен е бил въпросът само за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване. Поради това съответен на интереса и на фактическата и правна сложност на спора се явява размер на адвокатското възнаграждение от 6500 лева с ДДС. С оглед обстоятелството, че въззивната жалба на ищцата е неоснователна изцяло, а въззивната жалба на ответното дружество е основателна само в частта по претенцията за имуществени вреди за разликата над сумата от 5318,12 лева до размера от 6647,65 лева, дължимият размер на адвокатското възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата за осъщественото от адв.Г. С. процесуално представителство във въззивното производство следва да бъде определен на 2923,95 лева, с ДДС /58324,12/129653,65 от 6500 лева/. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на адв. Г. С. адвокатско възнаграждение за въззивното производство за разликата над 2923,95 лева / с равностойност 1494,99 евро/.

Предвид изхода на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на Т. З. адвокат Н. Н. Д., на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и в касационната инстанция. С оглед на частичното потвърждаване на въззивното решение, на адвоката е дължимо възнаграждение от 1500 евро, с включен ДДС. Възнаграждение в такъв размер съответства на обжалваемия интерес в касационното производство - 79 653,65 лева, както и на частта от тази сума, за която исковите претенции са уважени, а касационната жалба е счетена за неоснователна - 58 324,12 лева, на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от адвоката в касационното производство действия - подаване на отговор на касационната жалба. Съобразявайки решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71), настоящият състав не се явява обвързан с фиксираните в Наредба №1 от 09.07.2004г. размери на адвокатските възнаграждения. Искането на адвоката присъденото възнаграждение да е съответно на размерите на възнагражденията по наредбата е неоснователно.

Воден от горното, ВКС, състав на Търговска колегия, Първо търговско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №163/31.05.2024г. по в. т.д.№678/2023г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение №409/09.10.2023г. по т. д.№451/2022г. на Варненски окръжен съд, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на Т. З. З. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 08.03.2022г. за разликата над сумата от 80 000 лева / с равностойност 40 903,35 евро/ до размера от 100 000 лева /с равностойност 51129,19 евро/, както и обезщетение за имуществени вреди вследствие същото ПТП за разликата над сумата 5318,12 лева / с равностойност 2719,11 евро/ до размера от 6647,65 лева /с равностойност 3398,89 евро/ ведно със законната лихва, считано от 28.03.2022г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която Т. З. З. е осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД разноски по делото за разликата над 778,82 до присъдените 1072 лева, а също и в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати допълнително по сметка на Варненски окръжен съд сумата 799, 91 лева / с равностойност 204,52 евро/, както и по сметка на Варненски апелативен съд сумата 400 лева / с равностойност 204,52 евро/, като допълнително дължими държавни такси върху уважената част от исковете, а също и в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на адв. Г. С. адвокатско възнаграждение за въззивното производство за разликата над 2923,95 лева / с равностойност 1494,99 евро/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Т. З. З. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за присъждане на застрахователно обезщетение на основание чл. 432 от КЗ за разликата над сумата от 80 000 лева / с равностойност 40 903,35 евро / до присъдения размер от 100 000 лева / с равностойност 51 129,19 евро /, претендирано обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинените й телесни увреждания, в резултат на застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 08.03.2022г.

ОТХВЪРЛЯ иска на Т. З. З. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЗАД за присъждане на застрахователно обезщетение на основание чл. 432 от КЗ за разликата над сумата от 5318,12 лева / с равностойност 2719,11 евро /до размера от 6647,65 лева / с равностойност 3398,89 евро/, претендирано обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 08.03.2022г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №163/31.05.2024г. по в. т.д.№678/2023г. на Варненски апелативен съд, в останалата му обжалвана част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Т. З. З. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лева / с равностойност 12782,30 евро / до 80 000 лева /с равностойност 40 903,35 евро /, както и обезщетение за имуществени вреди за разликата над 1994 лева /с равностойност 1019,52 евро / до 5 318,12 лева / с равностойност 2719,11 евро/, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2022г. до окончателното изплащане, както и в частта за присъдените от Варненски окръжен съд разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „Застрахователно А. Д. ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на адвокат Н. Н. Д., САК, с адрес [населено място], пл. ”П.” №2, ет. 3, сумата 1500 евро - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Т. З. З., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], допълнително разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 25,23 евро / с равностойност 49,35 лева /, както и

направените разноски за касационната инстанция в размер на 222,21 евро /равностойност на 434,60 лв./.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.