С решение № 2488 от 25. 05. 2011год.,постановено по адм. д. № 1913/11год. Административен съд – София град, първо отделение, 16 - ти състав, е отхвърлил жалбата на „Ренталукс” –ЕООД – гр. С., срещу ревизионен акт № 141004490/16. 08. 2010год., в частта му, потвърдена с решение № 122 от 24. 01. 2011год. на директора на Д”ОУИ”-гр. С., като е осъдил „Ренталукс”-ЕООД да заплати на Д”ОУИ”-гр. С. сумата 1 489, 72лв. юрисконсулско възнаграждение.
Срещу това решение е подадена касационна жалба от „Ренталукс”-ЕООД – гр. С., представлявано от управителя Ж. В. В., чрез процесуалния му представител адв.М. С.. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материални и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град ведно със законните от това последици.
Ответният по касационната жалба директор на Дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. С. не е взел становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.
С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на „Ренталукс” –ЕООД – гр. С., срещу ревизионен акт № 141004490/16. 08. 2010год., в частта му, потвърдена с решение № 122 от 24. 01. 2011год. на директора на Д”ОУИ”-гр. С., с която на дружеството не е признато право на данъчен кредит общо в размер на 38 440, 72лв. за данъчни периоди м. 02, 03 и 04 на 2007год. по 4бр. фактури издадени от „Капитолия импорт – експорт”-ООД. Съдът е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. След това е описана подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията, поради които органът по приходите не е признал право на данъчен кредит по процесните фактури. Съдът е формулирал и основният спорен въпрос между страните – дали между „Капитолия импорт – експорт”-ООД и ревизираното дружество „Ренталукс”-ЕООД е налице реална облагаема доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка в мотивите на решението са възпроизведени клаузите на сключените договори за лизинг между „Пиреос авто лизинг България”-ЕАД и „Капитолия импорт – експорт”-ООД , между „Пиреос авто лизинг България”-ЕАД и „Ренталукс”-ЕООД, споразумението от 20. 01. 2007год. между „Капитолия импорт – експорт”-ООД и „Ренталукс”-ЕООД, както и е дадено тълкуване на относими към спора разпоредби от ЗДДС. Направен е извод, че споразумението от 20. 01. 2007год. между „Капитолия импорт – експорт”-ООД и „Ренталукс”-ЕООД, въз основа на което са издадени процесните фактури, по същество не внася промяна в сферата на нито едно от тези лица, тъй като за лизингодателя „Пиреос авто лизинг България”-ЕАД не възниква нито задължение да прекрати сключения договор за лизинг с „Капитолия импорт – експорт”-ООД, нито пък го задължава да сключи такъв с „Ренталукс”-ЕООД. Формулиран е и извод, че по естеството си споразумението между двете дружества съставлява поемане на обещание в писмена форма от страна на „Капитолия импорт – експорт”-ООД към „Ренталукс”-ЕООД, но то не е скрепено с никакви санкции и не води до настъпване на промяна в правната сфера на двете дружества, поради което не е налице услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Съобразявайки фактите по делото и тълкувайки нормата на чл. 9, ал. 1,т. 2 от ЗДДС административният съд е приел, че „Ренталукс”-ЕООД не може да се счита за получател на услуга, тъй като за лизингодателя „Пиреос авто лизинг България”-ЕАД не възниква задължение да сключи лизингов договор с „Ренталукс”-ЕООД. На база на това е направен извод, че с издадените от „Капитолия импорт – експорт”-ООД не са документирани облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС, поради което за получателя на фактурите не възниква право на данъчен кредит и отказвайки такъв, органът по приходите не е нарушил закона, а жалбата срещу РА се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Решението на административния съд е правилно и законосъобразно.
В касационната жалба се твърди наличието на всички отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. От изложеното в жалбата може да бъде направен извод, че по естеството си основните оплаквания са за допуснато нарушение на материалния закон, като се твърди, че неправилно административният съд е възприел тезата на органа по приходите, че фактурите не документират услуги по смисъла на ЗДДС. Направените оплаквания са неоснователни.
По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос между страните по делото – дали издадените фактури от „Капитолия импорт – експорт”-ООД към ревизираното дружество „Ренталукс”-ЕООД документират реална облагаема доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Даденият отрицателен отговор на този въпрос е логически обоснован и при правилно тълкуване на фактите по делото и закона. От споразумението от 22. 02. 2007год., към анекс № 3 към финансов лизинг № А 185/2006год., по силата на което е прекратен сключеният договор за финансов лизинг № А 185/2006год. между „Пиреос авто лизинг България”-ЕАД и „Капитолия импорт – експорт”-ООД , както и от договора за финансов лизинг № А 432/2007год., сключен между „Пиреос авто лизинг България”-ЕАД и „Ренталукс”-ЕООД по никакъв начин не може да бъде изведен извод, че първият от договор е прекратен, а вторият сключен въз основа именно на споразумението от 20. 01. 2007год., сключено между „Ренталукс”-ЕООД и „Капитолия импорт – експорт”-ООД. Поради това не може да се приеме, че споразумението, въз основа на което са издадени и процесните фактури, съставлява договор за услуга, облагаема по силата на чл. 2, т.1 от ЗДДС във вр. с чл. 9, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от същия закон. Дори да се приеме, че въпросното споразумение съставлява особен вид договор за финансова услуга, то същата се явява „освободена доставка” по смисъла на чл. 46, ал. 1,т. 3 от ЗДДС, при която не се начислява данък съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, и съответно не възниква право на данъчен кредит.
Като е стигнал до същите изводи и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 2488
на Административен съд – София град, първо отд., 16 - ти състав, от 25. 05. 2011год.,постановено по адм. д. № 1913/11год.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.в секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. К./п/ М. Д. Й.К.