Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), срещу решение №1133/22. 05. 2013 г., постановено по адм. дело № 539/2013 г. на Административен съд - Бургас (АСБс).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение е отменена заповед на изпълнителния директор на ИАРА № РД - 576/15. 02. 2013 г.

Недоволен от решението, изпълнителният директор го обжалва. Поддържа в касационната жалба, че то е неправилно. Излага доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон. Моли отмяната му и отхвърляне на жалбата на Д. К. Р. срещу заповедта.

Ответникът по касационна жалба - Д. К. Р. от гр. С., чрез представено писмено становище по касационната жалба, счита същата за неоснователна.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, съобрази следното:

За да постанови обжалваното решение, АСБс е приел за установено, че с оспорената пред него заповед незаконосъобразно, на основание чл. 18в, ал. 2, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ е било прекратено действието на безсрочното разрешително за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 02102612/16. 05. 2007 г., издадено на риболовен кораб с външна маркировка СЗ 042 и име СЗ 042, поради това, че през 2011 г. и 2012 г. на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение за придобито право на усвояване на ресурс от риба и други водни организми по чл. 18е от ЗРА. В заповедта ответникът по касационна жалба е посочен като притежател на разрешителното.

АСБс е изложил доводи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, съобразена е с целта на закона, но противоречи на материалноправните разпоредби на ЗРА и при издаването й не са...