Производството по делото е по реда на чл. 33 и сл. от ЗВАС отм. .

Образувано е по касационна жалба на кмета на СО, Район-Оборище, против решение от 13. 12. 2005 г, постановено по адм. д. № 692 /2002 г, на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Е състав. Развиват се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се иска неговата отмяна и произнасяне по същество на спора.

Представителят на ЦКС-София, изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

С обжалваното решение СГС е обявил за нищожни: Заповед № РД-09-152 /16. 12. 1999 г, и Заповед № РД-09-15 /27. 01. 2000 г, на Кмета на Район-Оборище. С атакуваните заповеди е одобрено попълването на кадастралната основа с имоти: пл. № 7 и пл. № 7А, кв. 517, Зона Г-14. Правното основание на което са издадени тези заповеди е чл. 6, т. 7 и чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ отм. . С. З. № РД-09-9 /09. 01. 1996 г, в съответствие с решение № 9 по протокол № 5 /20. 12. 1995 г, на Столичен общински съвет и на основание чл. 184, ал. 1 ЗТСУ отм. , кметът е предоставил правомощията си на кметовете на райони, сред които са и посочените по-горе. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че по силата на ЗТСУ и ППЗТСУ отм. , липсва законова възможност, по силатана която кмета на район може да бъде упълномощаван да одобрява подробни градоустройствени планове или изменението им по реда на чл. 32 ЗТСУ отм. .

Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон.

Съгласно чл. 184 , ал. 2 ЗТСУ отм. , функции на кмета на Столична община по...