Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по две касационни жалби от С. Х. А., гр. Г. и „Хенди-тел” ЕООД с адрес на управление гр. С. и представлявано от управителя Н. Ф., чрез процесуален представител против решение № 2067 от 27. 03. 2013 г., постановено по адм. дело № 10817/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е осъдено дружеството да заплати на Ангелов сумата от 500. 00 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неправомерно обработване на личните му данни и е отхвърлил иска на Ангелов в останалата му част до размера от 49 500. 00 лева.

К. С. А. твърди, че решението е издадено при нарушение на материалните разпоредби и е необосновано. Иска присъждане на обезщетение съобразно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД, лихви от момента на настъпване на деянието (14. 04. 2010 г.), както и разноски за всички инстанции.

В касационната жалба на „Хенди-тел” ЕООД е посочено, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и съдебната практика, както и че АССГ е допуснал процесуални нарушения, които са довели до необоснованост и неправилно разпределение на доказателствената тежест за установяване на факти, имащи значение за делото. Иска отмяна на решението и присъждане на разноски по делото.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд – Пето отделение (ВАС) при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени от активно легитимирани страни, в срока по чл. 230 от АПК и са процесуално допустими.

Производството е започнало по подадена искова молба от С. А. на основание чл. 2, ал. 2 и...