Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 185 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Д. В., в качеството й на директор на Средно общообразователно училище „Х. Б.” гр. Б. против решение №7170/02. 06. 2009 г., постановено по адм. дело №272/2009 г. по описа на ВАС, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу & 1 от Допълнителните разпоредби на Инструкция №2/29. 07. 1994 г. за изискванията за заемане на длъжността „учител” или „възпитател” съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност (обн. ДВ, бр. 69/26. 08. 1994 г., изм. и доп. бр. 83/11. 10. 1994 г.; бр. 103/24. 11. 1995 г.; бр. 26/26. 03. 1996 г.; бр. 81/17. 09. 1997 г. и бр. 81/12. 09. 2003 г.), издадена от министъра на образованието и науката.

Твърди се че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което бъде отменен оспореният текст.

Ответникът – Министъра на образованието и науката, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение ВАС тричленен състав е отхвърлил жалбата на С. Д. В., в качеството й на директор на Средно общообразователно училище „Х. Б.” гр. Б. срещу & 1 от Допълнителните разпоредби на Инструкция №2/29. 07. 1994 г. за изискванията за заемане на длъжността „учител” или „възпитател” съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност.

За да постанови този резултат, съдът е изложил съобразно установените данни правните си доводи за законосъобразността на обжалвания текст и е приел, че оспорения текст е съответен на материалния и процесуалния закон, както и на целта на Закона за народната просвета (ЗНП) и при издаването му не са допуснати нарушения, налагащи неговата отмяна.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира така постановеното решение за правилно, като изцяло споделя изложените правни изводи в него.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

Параграф 6 от ПЗР на Инструкция № 2/1994 г. сочи, че същата се издава на основание чл. 39 от Закона за народната просвета (ДВ, бр. 86 от 1991 г.) и чл. 91, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 31 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 62 и 77 от 1992 г., бр. 54 и 75 от 1993 г.; попр., бр. 90 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 13 от 1994 г.).

Съгласно чл. 7, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. Следователно, правилно тричленният състав в мотивите на обжалваното решение е изложил правни доводи за липсата на противоречие на & 1 от Допълнителните разпоредби на Инструкция №2/29. 07. 1994 г., уреждащ изискванията за заемане на длъжността "логопед", с чл. 17, т. 3, във връзка с чл. 16, т. 8 от ЗНП, регламентиращи реда за приемането на държавните образователни изисквания за обучение на децата със специални образователни потребности и/или хронични заболявания.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените в касационната жалба доводи за необоснованост на решението и за постановяването му в нарушение на материалния закон.

Решението е правилно като постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, с материалния закон и е подробно обосновано. Съдебният състав е изложил подробни мотиви на всички изложени в жалбата основания за нижожност и възражения за противоречие на оспорения текст с норми от по-висок ранг. Правилно съда е приел, че текста на & 1 от Допълнителните разпоредби на Инструкция №2/29. 07. 1994 г.

не противоречи на нормативни актове от по-висока степен.

В решението на тричленния състав подробно са обсъдени релевантните за делото факти и становищата на страните. Точно е изтълкувана и приложена нормативната уредба.

По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав счита изводите на първоинстанционният съд за правилни. Не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №7170/02. 06. 2009 г., постановено по адм. дело №272/2009 г. по описа на ВАС, тричленен състав, пето отделение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. А./п/ Ю. К./п/ И. Р./п/ П. Н.

И.Р.