Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на М. С. чруез процесуалния представител юриск. Т. П.а - гр. С. срещу решение № 2964/16. 06. 2011 г., постановено по адм. дело № 213/2011 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменено решение № 9600-0094/19. 08. 2009 г. на началника на същата митница, потвърдено с решение № РМ 4417-0306/19. 10. 2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция - гр. С. за определени на ЕТ "Ванеса 99 М. В." - гр. С. по 3 бр. ЕАД № 5000/4-22165/09. 04. 2004 г./25. 04. 2004 г.; № 5000/4-23241/15. 04. 2004 г./23. 04. 2004 г. и № 5000/4-27853/03. 05. 2004 г./10. 05. 2004 г. допълнителни публични държавни задължения за внасяне - мито в общ размер от 3 120 лв. и ДДС в общ размер от 624 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение на всички, визирани в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания, макар че в голямата си част касационната жалба представлява преразказване на проведеното административно производство пред митническия орган по повод издаденото и оспорено пред първоинстаницонния съд решение. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата на едноличния търговец срещу оспорения от него индивидиуален административен акт на митническия орган. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора юриск. Т. П.а.

Ответникът по касационната жалба ЕТ "Ванеса 99 М. В." - гр. С. чрез процесуалния си представител адв. А. С. я оспорва по подробни съображения, изложени в депозираното по делото писмено възражение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, включително и в частта на направените от съда изводи за изтичане на тригодишния срок по чл. 206, ал. 1 и 3 ЗМ, респ. чл. 221, §3 МКО.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1

АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Делото за втори път е на разглеждане във ВАС, І отделение.

Първоначално с решение № 1363/10. 05. 2010 г., постановено по адм. дело № 7987/2009 г. по описа на Административен съд, София - град е отменено посоченото по-горе решение на началника на М. С.. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са представени доказателства за спазване на процедурата по чл. 84, чл. 84а и сл. от ЗМ за извършен последващ контрол, което според съда представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения пред него индивидуален административен акт.

С решение № 15239/13. 12. 2010 г. по адм. дело № 9527/2010 г. на ВАС, І отделение е отменено горното решение на АССГ и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ВАС, І отделение е установил, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че митническото решение е издадено на основание чл. 84 ЗМ, тъй като никъде това не е посочено в решението на административния орган. Според ВАС, І отделение правното основание за издаване на оспореното пред административния съд решение е чл. 199, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 199, ал. 3, т. 1 ЗМ, както и че никъде в решението не е посочено, че е извършван последващ контрол. Направен е извод от касационният съд, че издаването на заповед по чл. 84в, ал. 1 ЗМ се изисква само при извършване на последващ контрол. Прието е също, че не е извършвана и последваща проверка по чл. 32 от Протокол към Споразумението за свободна търговия между България и Турция. Касационният съдебен състав при проверка на първоинстанционното решение е установил, че в преписката не се съдържат кои сертификати са оттеглени от страна на турските митнически власти и дали това са сертификатите, представени при оформянето на режим внос. О. това ВАС, І отделение е приел, че съдът не е обсъдил доводите на едноличния търговец, че срокът по чл. 206, ал. 3 ЗМ е давностен и с оглед на това търговецът се е позовал на решение на СЕС в Люксембург С-75/09 г. ВАС, І отделение е дал указания при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд да отговори на доводите на жалбоподателя дали извършването на повторна проверка на декларацията по чл. 84 ЗМ дава възможност на митническите органи да определят митнически задължения в конкретната хипотеза на получен официален документ от турските митнически власти или тези задължения могат да бъдат определени единствено след извършването на последващ контрол на декларирането по реда на чл. 84а ЗМ.

При новото разглеждане състав на АССГ отново е отменил решението на митническия орган. Съдът е приел, че не се спори между страните по делото, че ЕТ "Ванеса 99 М. В." е осъществил внос на захарни изделия от Р. Т.. Във връзка с процесния внос съдът е приел, че макар Р. Т. да не е член на Европейския съюз, тя е асоциирана страна по силата на сключено Споразумение за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, сключено в Анкара на 12. 09. 1963 г. Във връзка с това споразумение и решение № 1/2000 на ЕС и Турция на комитета за митническо сътрудничество от 25. 07. 2000 г., като доказателство за произход от Общността или турски произход служат сертификати за движение EUR - 1 или декларация върху фактурата Съдът е приел за безспорно, че представените сертификати за движение в качеството им на доказателства за преференциален произход са именно относно стоките, по отношение на които е прието, че не следва да се определят като такива с преференциален произход. Във връзка с възраженията, направени пред същия съд от ответника, е прието в обжалваното съдебно решение, че заверен превод на сертификатите за движение е бил представен пред съда още при първото разглеждане на делото, както и че по същото време е представено и писмото на турските митнически власти за оттеглянето на 11 бр. сертификати за движение и са приложени и самите сертификати. Според съда след анализ на доказателствата е установено, че посочените кодове на стоки, по отношение на които са оттеглени сертификатите за преференциален произход се отнасят до процесните 3 бр. ЕАД, по които износител е турската компания "Belinfa Transport Gida" с получател ЕТ "Ванеса 99 М. В.". Съдът е приел и уточнил в решението си за кои стоки по 3 бр. ЕАД са налице доказателства за преференциален произход по смисъла на чл. 16, т. 1, б. "а" от решение за изменение на Протокол Б към Споразумението за свободна търговия между Р. Б. и Р. Т. относно дефиницията на понятието "стока с призход" и методите на административно сътрудничество. Съдът от доказателствата, събрани по делото е установил, че от страна на българските митнически влрасти не е извършвана последваща проверка на основание чл. 32 от Протокол Б и в тази връзка е цитирал писмо № 99/337/04. 03. 2010 г. Според съда извършената проверка от митническите власти през 2009 г. е след разрешението за вдигането на стоките и тази проверка съгласно чл. 84 и сл. от ЗМ представлява последваща проверка. В тази връзка съдът е разграничил последващия контрол на декларацията от последващия контрол на декларирането, регламентирани в чл. 84, ал. 1 и чл. 84а ЗМ, както и че чл. 84б от същия закон не разграничава вида на последващия контрол, а същият намира приложимостта си по отношение и на двата. Затова съдът е счел, че процедурата по чл. 84б ЗМ е приложима, както при повторната проверка на декларацията, така и при последващия контрол на декларирането по чл. 84а ЗМ. Във връзка с тези мотиви съдът се е позовал и на общностните норми от Регламент 2913/92 (МКО), както и на съдебна практика на СЕС в Люксембург. Съдът е изложил мотиви, че българските митнически органи е следвало да зачетат информацията, изпратена им от турските митнически власти и изразяваща се в това, че се оттеглят сертификатите за произход, поради което не е спазена процедурата по чл. 84б и сл. от ЗМ, но това не се отразявало на законосъобразността на обжалвания акт само на това основание. Относно вземането под отчет, съдът е приел, че такова е налице, като митните сборове са били изчислени от митническите органи веднага, след като същите са разполагали с необходимите данни за това и в този смисъл съдът е съобразил и чл. 217 МКО. Съдът по въпроса дали е изтекъл срокът по чл. 221, § 3 МКО е приел, че уведомяване на длъжника не може да се извърши след изтичане на тригодишния срок от датата на възникване на митническото задължение. Според съда посочената разпоредба свързва началото на тригодишния срок не с вземането под отчет на митническото задължение, а с неговото възникване, а възникването съгласно чл. 201, т. 2 МКО е от момента на приемане на митническата декларация, като в процесния случай това е станало през 2004 г. и според съда е следвало да изтече през 2007 г. Съдът е разграничил сроковете по чл. 221, § 1 и § 3 МКО, като първият е приел, че е процесуален, а вторият давностен. В тази връзка е цитирано решение по дело С-264/08 на СЕС в Люксембург. Направен е извод от съда, че срокът по чл. 221, § 3 МКО е изтекъл в процесния случай, като не е налице предвиденото в тази разпоредба изключение. На това основание съдът е отменил решението на митническия орган за доначслени публични задължения - мито и ДДС. Обжалваното решение е правилно постановено.

Няма стпор по делото, че ответникът по касационната жалба е внесъл захарни изделия от Турция през месеците април и май 2004 г., като при вноса са били представени сертификати за произход EUR - 1. Няма писмени данни по делото кога митническите органи са изпратили тези сертификати за проверка в Турция, но едва на 18. 05. 2009 г. с писмо турските митнически власти са установили, че сертификатите за част от стоките не са с доказан преференциален произход и затова са били оттеглени. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № 9600-0094/19. 08. 2009 г. въз основа на писмото от турските митнически органи са променени ставките от 33% на 60% мито и е начислен ДДС, като вносителят е внесъл 3 744 рв. общо мито и ДДС и е останала разлика в размер на 3 724 лв., която е дължима, от която 3 12 лв. мито и 624 лв. ДДС. Проверката, извършена от митническите органи е такава по реда на чл. 84 ЗМ след вдигане на стоките (4 години след вноса), като правилно първоинстанционният съд е разграничил видовете проверки. Правилно съдът е приел, че няма данни кога стоките са взети под отчет. Разпоредбата на чл. 205 ЗМ определя дефинитивно това понятие и това е момента, когато митническите органи изчисляват размера на митните сборове, т. е когато те разполагат с необходимите елементи и го вписват в счетоводни документи или на друг носител на счетоводна информация. Това обаче за процесния спор е без значение, тъй като съдът правилно е приел, че е изтекъл давностния срок, който е 3-годишен от възникване на митническото задължение. Неправилно съдът е приложил разпоредбите на Регламент 2913/92 относно този срок - чл. 221, § 3, тъй като началният момент на течене на срока е започнал от възникване на митническото задължение, а то е от момента на приемане на митническата декларация за вноса - месеците април и май 2004 г. и до постановявяне на оспореното решение на митническия орган за определени мито и ДДС е изтекъл. Разпоредбите, уреждащи погасителната давност има материално правен характер. Вярно е, че срокът на тази давност е изтекъл през 2007 г., когато България е вече член на Европейския съюз, но като се има предвид, че и чл. 206, ал. 3 от българския ЗМ и чл. 221, § 3 от Регламент 2913/92 съдържат еднакъв срок и начален момент на уредбата за давността - 3-годишен от възникване на митническото задължение, правилно съдът на това основание е отменил обжалваното митническо решение. В случая е погасено митническото задължение предвид разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ЗМ и като е приел същото, макар позовавайки се на разпоредба от Митнически кодекс, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 2964/16. 06. 2011 г., постановено по адм. дело № 213/2011 г. по описа на Административен съд, София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. А./п/ И. А.а С.А.