Производството е образувано по касационна жалба на О. К. срещу решението от 30. 06. 2005 г. по адм. дело № 172/2004 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което на основание чл. 194 от ГПК съдът е тълкувал влязло в сила решение и със същото решение е осъдил община К. да заплати на В. П. сумата 256 лв. деловодни разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неговата неправилност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила.

Ответницата по касационната жалба В. П. чрез пълномощника си по делото адв. Г. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е пададена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение в производство по чл. 194 от ГПК е извършено от първоинстанционния съд тълкуване на постановеното на 22. 11. 2004 г. от същия съд и влязло в сила решение. Съдът е тълкувал решението си и е приел, че изменената с решението му оценка на гараж № 7 в бл. 143 "б", построен в кв. 240 по плана на гр. К. е в размер на сумата 3 500 неденоминирани лева, а не както е постановено в решението 3 500 лв.

Върховният административен съд, второ отделение приема за установено следното:

Видно от данните по делото, с постановеното решение от 22. 11. 2004 г. по адм. дело № 172/2004 г. на Кюстендилския окръжен съд е изменена заповед № 483 от 07. 06. 2004 г. на Кмета на община К., с която е определена строителна стойност в размер на 9 146 лв. на гараж № 7 от бл. 143"б" , построен в кв. 340 по плана на Кюстендил, който е отстъпен на В. Б. П. като обезщетение за отчуждения й имот със заповед № 1963 от 27. 09. 1983 г., като стойността му е намалена от 9 146 лв. на 3 500 лв. Това решение на окръжния съд е било обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд и е оставено в сила с решение № 3007 от 01. 04. 2005 г. по адм. дело № 1642/2005 г. на ВАС, второ отделение.

Определянето на цената на процесния гараж представлява предмета на административното производство, който е следвало да бъде изяснен в делото пред първоинстанционя съд и в касационното производство и е недопустимо по реда на тълкуването по чл. 194 от ГПК съдът да се разпорежда с него.

Въпросът дали оценката е определена в деноминирани или в неденоминирани лева е въпрос по съществото на спора и в съдебния акт, с който оценката е намалена от сумата 9 146 лв. на сумата 3 500 лв., съдът е формирал изводите си като се е позовал на заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно.

От данните по делото, като се има предвид изложеното в жалбата на В. П., с която е сезиран първоинстанционния съд и с която е определен предмета на административното производство, както и в останалите доказателства въз основа на които са направени от съда правните изводи не следва, че се касае за намаляване на оценката на процесния гараж, като определена в неденоминирани лева.

В заключение настоящата изстанция приема, че по делото няма данни и не са изложени мотиви, че определената сума от 3 500 лв., представлява неденоминирани лева. Ето защо същата оценка не може да бъде променена по реда на тълкуването, тъй като на тълкуване подлежи само неясно решение. Фактически в настоящото производство по чл. 194 от ГПК се прави от съда нова преценка на доказателствата - в случая на заключението на вещото лице, което вече е обсъдено от съда, постановил съдебния си акт, с който е определена оценка от 3 500 лв., което е недопустимо и противоречи на разпоредбата на чл. 194 от ГПК. Тълкуването може да се отнася само до изявената воля на съда, но не и до нови факти, които се излагат в това производство.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е неправилно и сладва да се отмени и да се отхвърли молбата подадена на основание чл. 194 от ГПК, като неоснователна.

Обжалвано е решението в частта му, с което е осъдена община К. да заплати на В. Б. П. сумата 250 лв., разноски по делото и то има характер на определение. Обжалването на решението в частта за разноските, имащо характер на определение може да стане с частна жалба в седмодневен срок, но в случая, след като съдът е определил по-дълъг срок за обжалване от определения в закона - 14 дневен, то жалбата по отношение решението в частта за разноските на основание чл. 38 от ГПК не е просрочена и следва да се разгледа по същество. В жалбата е изложено единствено оплакване, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 192, ал. 4, израчение 2 от ГПК, в смисъл, че изменението на постановеното решение в частта относно разноските се извършва не с определение, а с решение.

По изложените по-горе съображения, това не представлява допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което това възражение е неоснователно и определението досежно присъждане на разноските следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението от 30. 06. 2005г. по адм. дело № 172/2004 г. на Кюстендилския окръжен съд и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на В. Б. П. от гр. К. подадена на основание чл. 194 от ГПК за тълкуване на решението от 22. 11. 2004 г. по адм. дело № 172/2004 г. на Кюстендилския окръжен съд.

Оставя в сила решението в останалата част, имаща характер на определение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Н. Д. В.Т.