Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ч. А. - гражданин на Армения, против Решение № 2077 от 27. 03. 2013 г. по адм. дело № 14422/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването против Решение № 722 от 01. 11. 2012 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б.. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска неговата отмяна.

Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съдът е обсъдил всички събрани в хода на съдебното производство доказателства, мотивирано се е произнесъл по възраженията и правилно е приложил материалния закон. Излага твърдения за липса на предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) Административният съд София-град е отхвърлил жалбата на Ч. А. - гражданин на Армения, против Решение № 722 от 01. 11. 2012 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, а нежеланието на чужденеца да отбие военната си служба не се включва в обхвата на чл. 8 от ЗУБ.

По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Установено е, че касационният жалбоподател не е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в Армения. Първоинстанционният съд е съобразил и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С - 465/07. Приел е, че предвид доказателствата по делото в държавата на произход на жалбоподателя няма данни за груби нарушения на човешките права. В решението си АССГ е отбелязал, че в разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история и справките за обстановката в Армения, приложени към делото, не се установява Ч. А. да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът е обсъдил обстановката в Армения, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че са правилни изводите на административния орган за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут.

Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административен съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи.

Видно от бежанската история касаторът не е имала проблеми с полиция и власти, не е членувал в политически партии, не е бил арестуван и осъждан и е напуснал Армения легално. Липсват данни за лично преследване на чужденеца в родината му поради етническа принадлежност, раса, религия, социална група или убеждения. Не се твърди по делото чужденецът да е била заплашен от смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отношение, лични заплахи срещу личността му поради наличие на международен конфликт в страната по произход. Причините, които той посочва в интервютата са свързана нежеланието му да отбие военната си служба и това, че в Р. Б. му харесва повече. Тези факти са ирелевантни по отношение на търсената закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Всичко това обосновава липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец, както правилно е приел съдът в обжалваното решение.

Неоснователно е и твърдението, че първоинстанционният съд не е събрал подробна информация за обстановката и сигурността в Армения. В решението се съдържат мотиви относно ситуацията на страната по произход. Съдът се е позовал и на данни от справка с рег. № 2096 от 19. 04. 2012 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд", в която е отразено, че Конституцията и законите на страната гарантират основните права и свободи на гражданите и тяхното равноправие пред закона. Няма данни за груби нарушения на човешките права в Армения и не е налице въоръжен конфликт. Освен това съгласно т. 26 от преамбюла на Директива 83/2004 опасността, на която е изложено населението на една страна, обикновено не представлява сама по себе си индивидуална заплаха, която може да се квалифицира като тежко посегателство. Настоящата инстанция споделя изцяло заключението на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Не може да се приеме, че е лице, което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 2, б. "д" от Директива 83/2004, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в страната си по произход, съществува реална опасност от тежки посегателства, така както са определени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и чл. 15 от Директивата.

Следва да бъде отбелязано, че производството е образувано по десета по ред молба за закрила. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. В интервю с рег. № УП3376 от 08. 08. 2012 г. Ч. А. заявява, че няма нови обстоятелства, различни от посочените в предишните производства, което следва да обоснове извода, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдените от касатора нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно респ., че същия е законосъобразен.

По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2077 от 27. 03. 2013 г. по адм. дело № 14422/2012 г. на Административен съд - София-град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Х. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. К./п/ С. Б. Г.Х.