Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1374/08. 06. 2011 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д.№2739/2010година.
С обжалваното решение, по жалба на Областната администрация на О. Д., подадена чрез областен управител е отменен частично ревизионен акт №1000852/10. 05. 2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП, офис Добрич, потвърден с решение № 505/15. 07. 2010г. на директор на дирекция „ОУИ”Варна в частите, в които е начислен допълнително ДДС за м. 1.2007 г. в размер над 11 896, 04лв. и лихва над 5 243, 33 лева; за м. 02. 07г. за сумата над 30597, 48 лв. ДДС и лихва в размер над 13164, 37лева; за д. п. м. 11/07г. за сумата над 16629, 55лв.ДДС и лихва в размер над 5375, 85лв. и за дан. период м. 04/2008г. в размер над 34 112, 19 лв.ДДС и лихва в размер над 8900, 26лв. и в частта, в която на осн. чл. 249 от ЗКПО е определен за довнасяне данък върху приходите за сумата над 10 547, 91 лв. и лихва за периода от 01. 04. 2008г. до 10. 05. 2010г. в размер над 2943, 84лв. В останалата част жалбата срещу РА е отхвърлена. Със същото решение съдът е осъдил ответната дирекция да заплати след компенсация на жалбоподателя разноски в размер на 16 410, 79 лева.
В касационната жалба на дирекция „ОУИ”-Варна сега с променено наименование, дирекция „ОДОП”-Варна се твърди неправилност на решението в отменителната му част и се иска отмяната му в същата част. Наведените касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът по тази касационна жалба-Областната администрация на област Д. оспорва жалбата и иска отхвърлянето й по съображения в писмен отговор.
В касационната жалба на Областната администрация на О. Д. се твърди неправилност на решението в отхвърлителната му част и се иска отмяната му в същата част. Поддържаните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът по тази касационна жалба-директорът на дирекция „ОУИ” с променено наименование дирекция „ОДОП”-Варна я оспорва по съображения в писмен отговор.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване на решението. Касационната жалба на дирекцията е неоснователна, а касационната жалба на областната администрация е основателна.
С РА, предмет на обжалване пред административния съд на ревизирания субект е определен допълнително ДДС във връзка с четири сделки за замяна на недвижими имоти по договори за замяна, както следва №№№№ 341/21. 0207 г. със „С”ООД; № 335/09. 01. 07г . със „З”ЕАД; 364/29. 11. 07г. с „У”ООД и 404/15. 04. 08
г. с „ВИА”ООД. Установено е, че за целите на замените са определени пазарните цени на заменяните имоти чрез специално назначена експертиза от областния управител. Характерно за всичките договори е, че пазарната цена на предоставяните държавни имоти е по-висока от пазарната цена на насрещно предоставяните частни имоти, като разликата е доплащана от дружествата – заменители на областната администрация. По този начин са уеднаквени разменените насрещни престации, поради което определяща за цената на доставката е стойността на заменяния държавен имот.
В хода на данъчната ревизия, приходният орган е назначил оценителска експертиза относно пазарните цени на предоставяните държавни имоти. Определени са по високи пазарни цени от тези, определени от оценителя, назначен от областния управител. Върху разликите приходният орган е определил допълнително ДДС върху който е определена и лихва за забава.
В частта по ЗКПО, на осн. чл. 249 от ЗКПО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч., т. 5.1 от СС 16 е определен данък върху прихода, който се явява от разликата в сумите за доплащане, определени в резултат на оценката на държавните имоти, дадена при замяната на имотите и тази, определена от данъчната експертиза.
В хода на съдебното обжалване е допусната и приета съдебно-оценителска експертиза, чието заключение е възприето напълно от съда и въз основа на което съдът е приел, че пазарните цени на предоставените от областната администрация имоти е по-ниска от определената с данъчната експертиза. На това основание съдът е отменил частично РА и допълнително определения алтернативен данък.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като неправилно в отхвърлителната му част.
Приложимите материалноправни разпоредби са чл. 130 от ЗДДС и чл. 26, ал. 7 от ЗДДС. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗДДС в приложимата редакция при бартер, данъчното събитие и за двете насрещни доставки възниква на датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната от тях. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС във всички случаи на бартер данъчната основа е пазарната цена на предоставяната стока или услуга.
По повод съмнение за съвместимостта на посочените разпоредба с разпоредбите от Директива 2006/112 съдебен състав на Върховния административен съд отправи искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на чл. 63 и чл. 65 от Директивата за ДДС.
Основен принцип в общата система на ДДС е, че данъчната основа на една облагаема доставка е реално получената насрещна престация (чл. 73 от Директивата за ДДС). Изключение от този принцип е чл. 80 от Директивата за ДДС, чиято цел е посочена в самата разпоредба – да се предотврати неплащането или избягването на данъци. В изрично предвидените хипотези на чл. 80 от Директивата за ДДС данъчната основа е пазарната стойност на доставката.
Съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДС в приложимата редакция, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги(плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги), данъчната основа на доставката е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем.
С един от въпросите в преюдициалното запитване до Съда на Европейския съюз, Върховният административен съд е искал да разбере, съвместима ли е с чл. 73 и чл. 80 от Директивата за ДДС, национална разпоредба, която предвижда, че във всички случаи, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги данъчната основа на доставката е пазарната цена на предоставената стока или услуга.
С решението по дело С-549/11 Съдът постанови, че при обстоятелства като тези в главното производство, при които доставката не е осъществена между свързани лица по смисъла на чл. 80 от Директива 2006/112, членове 73 и 80 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, съгласно която, ако насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или услуги, данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги.
В конкретния случай приходният орган не е поддържал твърдението, че сделката е между свързани лица.
Въз основа на направеното тълкуване от Съда на Европейския съюз настоящият съдебен състав на Върховния административен съд установи несъответствието на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС в приложимата редакция с разпоредбите на чл. 73 и чл. 80 от Директивата за ДДС. В резултат на установеното несъответствие и с оглед спазване на принципа на върховенството на правото на Европейския съюз, настоящият съдебен състав счита, че следва да не прилага чл. 26, ал. 7(в приложимата редакция) при определяне на данъчната основа на доставката, извършена от Областната администрация.
За определяне на данъчната основа на въпросната доставка съдът следва да съобрази разпоредбата на чл. 73 от Директива 2006/112, за която разпоредба се прие от СЕС, че има непосредствено действие и която разпоредба е транспонирана в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Следователно, данъчната основа на доставките на държавните имоти са получените насрещни престации. В конкретния случай обаче, както се посочи по-горе в мотивите, страните сами са определили паричната стойност на разменените насрещни престации, които са и еквивалентни в резултат на извършваното доплащане. Не са налице основания за промяна на определените стойности на оценяваните имоти, с които субектите по сделката са се съгласили и са постигнали договореност именно във връзка с тях. Следователно, действително получената стойност от областната администрация по сделките е равна на определените оценки на държавните имоти, които са еквивалентни на получената насрещна престация с доплащането. Правилно именно те, таксата по ЗМДТ и таксата за вписване са елементите, които са включени в данъчната основа на фактурите за въпросните сделки, издадени от областната администрация.
По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява като изцяло незаконосъобразен РА в обжалваната му част, поради което решението на съда, в частта, в която отхвърля жалбата на Областната администрация срещу една част от РА в обжалваната му част следва да се отмени, а вместо се отмени РА в обжалваната му част.
По тези съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение № 1374/08. 06. 2011 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д.№2739/2010 година В ЧАСТТА, в която отхвърля жалбата на Областната администрация на О. Д., подадена чрез областен управител срещу ревизионен акт №1000852/10. 05. 2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП, офис Добрич, потвърден с решение № 505/15. 07. 2010г. на директор на дирекция „ОУИ”Варна относно определения допълнително ДДС за м. 1.2007 г. в размер на 11 896, 04лв. и лихва в размер на 5 243, 33 лева; за м. 02. 07г. за сумата 30597, 48 лв. ДДС и лихва в размер на 13164, 37лева; за д. п. м. 11/07г. за сумата 16629, 55лв.ДДС и лихва в размер на 5375, 85лв. и за дан. период м. 04/2008г. в размер на 34 112, 19 лв. ДДС и лихва в размер на 8900, 26лв. и в частта, в която на осн. чл. 249 от ЗКПО е определен за довнасяне данък върху приходите за сумата 10 547, 91 лв. и лихва за периода от 01. 04. 2008г. до 10. 05. 2010г. в размер на 2943, 84лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
ревизионен акт №1000852/10. 05. 2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП, офис Добрич, потвърден с решение № 505/15. 07. 2010г. на директор на дирекция „ОУИ”Варна относно определения допълнително ДДС за м. 1.2007 г. в размер на 11 896, 04лв. и лихва в размер на 5 243, 33 лева; за м. 02. 07г. за сумата 30597, 48 лв. ДДС и лихва в размер на 13164, 37лева; за д. п. м. 11/07г. за сумата 16629, 55лв.ДДС и лихва в размер на 5375, 85лв. и за дан. период м. 04/2008г. в размер на 34 112, 19 лв. ДДС и лихва в размер на 8900, 26лв. и в частта, в която на осн. чл. 249 от ЗКПО е определен за довнасяне данък върху приходите за сумата 10 547, 91 лв. и лихва за периода от 01. 04. 2008г. до 10. 05. 2010г. в размер на 2943, 84лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Ф. Н.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. А./п/ И. А.а
И.А.