Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Н. Л. Л. от гр. С., подадена чрез адв. Г. Ч., срещу решение № 2255 от 05. 04. 2013 г., постановено по адм. дело № 9481/2011 г. от Административен съд – София-град.

С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът – Министерството на вътрешните работи, в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, юрк. Иванов, оспорва жалбата като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – София-град, е отхвърлил иска на Н. Л. Л. срещу Министерството на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за периода от 27. 11. 2006 г. до 07. 01. 2009 г. в размер на 40 860, 56 лв., от които 27 235, 13 лв. главница и 12 496, 74 лв. лихви и 800 лв. вещево доволствие и 328, 69 лв. лихви, ведно със законната лихва и разноските по делото. Оставил е без разглеждане искането на основание чл. 257 от АПК да се задължи Министерство на вътрешните работи да преведе по сметка на НОИ сумата за дължимото обществено осигуряване в размер на 8142, 71 лв., от които 6830, 25 лв. главница и 1312, 46 лв. лихви и е прекратил производството в тази му част. Със същото решение Административен съд – София-град е осъдил Н. Л. Л. да заплати на МВР 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното:

С предложение рег. № ам-373/17. 11....