Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от СД ”Б. М. П. - 10 ноември – Георгиеви и сие” – гр. К., представлявано от А. Г. Р., против решение № 363/26. 05. 2009г., постановено по адм. дело № 237/2007г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 365/18. 08. 2004г., издаден от данъчен орган при ТДД гр. Р.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е възприел изводите на данъчните органи за това, че разходите по процесните фактури и фискални бонове, издадени от „В”ООД са изплатени в български лева, а не в чуждестранна валута. Това е довело до формиране на неправилен извод за непризнаване на разходи за горива в размер на 14529, 43 лв. и съответно увеличаване на данъчната основа и размера на дължимия корпоративен данък. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен ДРА относно допълнително определения корпоративен данък за 2003г. в размер на 8251, 32 лв., от които за внасяне, след извършеното прихващане - 7103, 34 лв., заедно с лихва в размер на 401, 98 лв. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба

– директорът на дирекция „О”ООД е установено, че дружеството е отчитало само приходи от продажби на дизелови горива във валута от обект, находящ се в Безмитна зона Русе, които са маркирани на ЕКАФП като получени в брой, приходите са само от продажби на физически лица, получените средства са отчитани в счетоводството чрез издаването на мемориални ордери, в които сумите са посочени по видове валута – долари и евро, и равностойност в лева; издадените данъчни фактури и...