Производството е образувано по чл. 208 и сл. от АПК.

К. П. Р. от с. О., обл. гр. П. е обжалвала решението от 27. 05. 2011 г. постановено по адм. д. № 314/2011 г. на Ловешкия административен съд, с което е обявена за нищожна заповед 0 № КД - 14-11- 9/05. 01. 2010 г., издадена от началника на Служба по геодезия картография и кадастър гр. Л., с която е извършено иземнение на кадастралните регистри и кадастралната карта за Поземлени имоти с индентификатори № 83212. 501. 275 и № 83212. 287 по по КККР на с. Ш..Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно.

О. А. С. изразява писменно становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението.

О. С. по геодезия картография и кадастър, гр. Л. не изразяват становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за парвилност на решението и предлага да се остави в сила.

Върховния административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното:

Касационната жалба е е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК , но разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови този правен резулатат, съдът е приел за нищожна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание, мотивирайки този свой извод с допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й.

Задължение на административния орган е провери допустимостта на искането за изменение на кадастралната карта и регистри.След като е бил постановен влязъл в сила административен акт между същите страни и на същото основания, издаването на акта е била недопустимо. Административният орган не е имал материалната компететност да разгледа повторно искане за изменението на КК и КР. Съгласно чл. 54 , ал. 2 ЗКИР заповедите за изменение на КК и КР подлежат на обжалване по реда на АПК и при непрозинасяне в срок е налице мълчалив отказ.Наред с това заповедта е издадена по искане на лице без правен интерес, тъй като не е собственик на имота за който се твърди, че имотната граница е нанесена неправилно, поради което органът не могъл на това основание да издаде акта.

Приемайки изводите за нищожност на оспорената заповед, решаващият съсътав на съда е постановил решението в съотвествие със закона, поради което оплакването с касационната жалба е неоснователно.Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и е изградено въз основа на тях и закона.Като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1,т 3 АПК следва да се остави в сила.

При този изход на производството по делото следва П. К. Р. да заплати на А. К. С. от с. Ш. направените от него разноски по делото за тази инстанция в размер на 300. 00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение реално внесено, по което искане възражение за прекомерност не е направено.

По изложените съображения Върховният административен съд, вотро отделение и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 71 от 27. 05. 2011 г. постановено по адм. д. № 314 / 2010 г. на Ловешкия административен съд.

ОСЪЖДА П. К. радославова от с. О. да заплати на А. К. С. от с. Ш. направените от него разноски в размер на 300. 00/ триста / лв. за тази инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. А./п/ Л. М. Д.Й.