Производството е по реда на чл. 208 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба, подадена от "М. К." ООД, гр. В., представлявано от У. Г. Б., срещу Решение № 287 от 15. 05. 2009 год. по адм. д. № 157/2009 год. на Административен съд – В. Т., Втори състав, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 800375/12. 11. 2008 г. на ТД на НАП - Враца, потвърден с Решение № 19/19. 01. 2009 г. на Директора на Дирекция „ОУИ" гр. В. Търново, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 02. 2004 г. по фактура, издадена от „Бойчо - 21" ЕООД в размер на 1710, 95 лв., начислен ДДС в размер на 1482, 74 лв. за данъчен период м. 04. 2006 г. и в размер на 409, 87 лв. за данъчен период м. 01. 2007 г., както и следващите се лихви, и определен допълнителен коропоративен данък за 2004 г. в размер на 425, 54 лв., за 2006 г. - 107, 64 лв. и за 2007 - 22, 08 лв. и лихви върху него.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуални закони, което съставлява отменително касационно основание чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. П. разноски.

Ответната страна по касационната жалба директорът на Дирекция "ОУИ", гр. В. Т. при ЦУ на НАП, оспорва жалбата в приложен по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо „А” отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред...