О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 206

гр. София, 31. 03. 2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

изслуша докладваното от председателя Ел. Чаначева т. дело № 1580/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Ф. ПРОТЕКШЪН“ Е. /заличен търговец/ против решение № 89 от 11. 03. 2019 г. по т. дело № 9/2019 г. на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът по касация - Х. Ш. Х., чрез пълномощника си - адв. З. Й. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, І т. о., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е интерпретирал накратко мотивите на въззивния съд, като в заключение е заявил, че постановеното решение е неправилно, като били налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК. По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, страната е заявила, че решението е постановено в противоречие със „задължителна практика“ на ВКС – решение № 5/2017 г. на ВКС, І т. о. Накратко е посочено, че според касатора, ВКС приемал, че „известен кредитор“ може да бъде лице, което във всички случаи притежава качеството на кредитор по възникнало облигационно правоотношение, макар по него да има спор по размера на вземането. Направен е кратък извод, че жалбоподателят по административно производство по чл. 55 КСО не е кредитор. Във връзка...