Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. А. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 545 от 12. 11. 2021 г., постановено по в. гр. д. № 1773/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 109 ЗС, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 260132 от 23. 03. 2021 г. по гр. д. № 1465/2019 г. на Асеновградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. А. Д. против Е. Е. Е. иск с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне незаконно изградените в собствения му недвижим имот - ателие, преустроено в жилище, с площ от 57, 40 кв. м, заснето с идентификатор № ***** по КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица], ет. 5, електрическата и ВиК инсталация в тоалетната, обособена като баня и тоалетна, и електрическата и ВиК инсталация в стаята, северно от тоалетната и граничеща с нея, обособена като кухня.

По делото е установено, че К. А. Д. и Е. Е. Е. са собственици съответно на самостоятелни обекти с идентификатори ***** и ***** по КККР на [населено място], разположени един над друг /ет. 4 и ет. 5/ в сградата, находяща се в [населено място], [улица]. Помещенията от процесното ателие, собственост на Е. Е., в което са извършени промени по ВиК и електроинсталацията, са санитарно помещение (WC) и съседната в западна посока стая, преустроена в кухня. Санитарното помещение в жилището на ответника е разположено над това на ищеца, ползвано за складово помещение (килер), а преустроеното кухненско помещение е разположено над стая, отразена по проекта като спалня в югоизточната част на жилището на ищеца. Тръбите, ползвани в ателието за отводняване на водочерпните прибори /кухненска мивка, перална машина и душ в баня/, не са били предвидени да бъдат изпълнявани съгласно проектните решения в одобрения проект по част ВиК от 22. 05. 1997 г. Изпълнението на ВиК инсталацията, и в частност на тръбите, ползвани в ателието за отводняване на водочерпните прибори, са изпълнени в съответствие с одобрения проект от община Асеновград от 18. 05. 2016 г. Действително санитарното помещение в ателието е разположено над помещение в жилището на жалбоподателя, което се ползва за килер, което обаче по проект е санитарно помещение и предназначението му не е променено.

Въззивният съд е приел, че по делото не е установен нито източник на теч или влага от тоалетната - баня в имота на ответника към разположеното под нея помещение в жилището на ищеца, нито приборите в кухнята да предизвикват шум в разположената под нея спалня над допустимите предели. Не е установено и ел. инсталациите в ателието да са проектирани и изпълнени така, че да натоварват прекомерно и да поставят в риск общата ел. инсталация на сградата. Не е налице и нарушение на правна норма, установена пряко с цел да се гарантира несмущаваното упражняване на правото на собственост на съседен имот, тъй като по отношение на обектите, разположени един над друг в жилищна сграда, е налице единствено забраната по чл. 110, ал. 3 от Наредба № 7 от 22. 12. 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони за разполагане на санитарни помещения, над жилищни помещения, над кухни и над килери за хранителни продукти, а в случая санитарното помещение в ателието е разположено над помещение, чието предназначение по проект е за санитарно помещение и предназначението му не е променено. С оглед на това, въззивният съд е приел, че в случая липсват създадени в резултат от изграждане на инсталациите в ателието, чието премахване се иска, пречки за упражняване на правото на собственост върху разположеното под него жилище, поради което предявеният иск по чл. 109 от ЗС е неоснователен.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Задължен ли е въззивният съд да мотивира въззивното решение, като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните; 2. Прокарването от ответника на незаконни ВиК и ел. инсталации в собствен самостоятелен обект в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни норми – чл. 185, ал. 2 и чл. 186, ал. 1 ЗУТ, чл. 1, ал. 5 и ал. 6, чл. 45, т. 2, чл. 121, ал. 1, чл. 134, ал. 1, чл. 221, ал. 1, чл. 223, ал. 3, чл. 233, ал. 2 от Наредба № 4 от 17. 06. 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, установени с оглед възможността за пълноценно използване на съседните имоти или за запазване живота и здравето на хората, представлява ли изключението по т. 3 от ТР № 4 от 06. 11. 2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, при което ищецът е освободен от задължението да доказва с какво конкретно извършените от ответника действия смущават или създават пречки за нормалното ползване на собствения му имот, и 3. Прокарването от ответника на незаконни ВиК и ел. инсталации в собствен самостоятелен обект и присъединяването им към общите на етажната собственост сградни ВиК и ел. инсталации в нарушение на чл. 185, ал. 2 и чл. 186, ал. 1 ЗУТ, с оглед естеството си представлява ли изключението по т. 3 от ТР № 4 от 06. 11. 2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, при което ищецът (попадащ в кръга на етажните собственици) е освободен от задължението да доказва с какво конкретно извършените от ответника действия смущават или създават пречки за нормалното ползване на собствения му имот.

Ответникът по жалбата Е. Е. Е. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Първият поставен въпрос е решен в съответствие с практиката на ВКС и ВС, включително сочената от касатора – ТР № 1/2000 г. на ОСГК, Р № 248 от 07. 01. 2020 г. по гр. д. № 4193/2018 г., IV г. о., и др., според която съдът трябва да извърши преценка на допустимите и релевантни доказателства, да обсъди релевантните доводи и възражения на страните и да изложи ясни мотиви, тъй като в случая въззивният съд се е произнесъл по този начин, като е изложил самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора. Решаващият му извод за неоснователност на предявения негаторен иск е направен след обсъждане на всички относими доказателства по делото. В допълнение следва да се отбележи, че съдът е посочил, че изградената ВиК инсталация предизвиква шум в разположената под нея спалня, но че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че този шум е над допустимите норми. Съдът подробно е обсъдил и заключението на съдебно-техническата експертиза, както и представените писмени доказателства, от които е установено, че ВиК и ел. инсталацията са изпълнени в съответствие с одобрени от община Асеновград инвестиционни проекти.

Останалите два поставени въпроса са формулирани според твърденията на касатора и не кореспондират на данните по делото, както и на посочените по-горе съображения на съда за постановяване на обжалваното решение, поради което тези въпроси не могат да предпоставят допустимостта на касационното обжалване. Не е налице и соченият допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с посочената от касатора практика на ВКС са разгледани различни от настоящата хипотези и противоречие с нея не е налице, нито същият сочи конкретно в какво се състои то. Освен това приетото от въззивния съд е в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС - ТР № 4/2015 г. на ОСГК, с което е прието, че за уважаването на негаторния иск по чл. 109 ЗС не е достатъчно ответникът да е извършил неоснователно действие, а е необходимо и ищецът да докаже, че то създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот, по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС), което в случая не е сторено.

Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касатора.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 545 от 12. 11. 2021 г., постановено по в. гр. д. № 1773/2021 г. на Пловдивския окръжен съд.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: