№ 28

гр.София, 30. 03. 2020 г.

в името на народа

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К

ЧЛЕНОВЕ: В. Н

К. Г

при секретаря В. М, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д.№ 891 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато по жалба на К. И. Д., [населено място], и Ж. И. Д., [населено място], срещу решение № 3011/20. 12. 2018г., постановено по гр. д.№ 2112/2018г. от Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №35/03. 01. 2018г. по гр. д. №16459/2015г. на Софийски градски съд за отхвърляне искането на К. И. Д. и Ж. И. Д. против „Застрахователна компания Уника“ АД, [населено място], за заплащане на законна лихва върху частта на присъдените им обезщетения от по 90000 лв. за периода след 13. 01. 2017г.

Касаторите поддържат, че решението е неправилно в допуснатата до касационно обжалване част поради нарушение на материалния закон. Излагат съображения, че с направеното плащане на обезщетения от по 90000 лв. в хода на производството по делото застрахователят сам е определил реда на погасяване на вземанията, като е заявил, че погасява главница, но не и лихви. Налице било неточно изпълнение, което на основание чл. 66 ЗЗД кредиторите не са длъжни да приемат и поради това са го върнали на длъжника. Кредиторите не са отказали необосновано частичното изпълнение и не са в забава по смисъла на чл. 95, пр. 1 ЗЗД. Поведението им представлявало упражняване на законоустановените им права, а не нарушение на морала и добрите нрави, както е приел въззивният съд. Молят претенцията...