ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2161
гр. София, 29.04.2025 година
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛКА МАРЕВА
2. Д. К.
като изслуша докладваното от съдия Д. К. гр. дело № 3659 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби вх. № 4908 от 18.04.2024 г. и вх. № 7947 от 01.07.2024 г., подадени от името на А. Е. Н. чрез пълномощника адв. К. А..
С първата е атакувано решение № 145 от 14.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 895/2023 г. на Окръжен съд – В. Т. с което е потвърдено решение № 410/12.06.2023 г. по гр. д. № 1112/2022 г. на Горнооряховския районен съд за допускане извършването на съдебна делба на движими и недвижими вещи и за отхвърляне на насрещните искове за установяване право на собственост, предявени от касатора по отношение на недвижимите имоти и на част от подробно индивидуализираните в решението движими вещи. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи. По отношение исковете за трансформация на лично имущество се сочи липса на съвкупен преглед и анализ на приетите писмени доказателства. Твърди се необоснованост на решаващия извод на въззивния съд за авторството върху софтуерния продукт „DJ Java Decomplier” поради непроизнасяне по възражения, касаещи пороци в доклада по делото. Във връзка с установителния иск за собственост по давност касаторът навежда оплаквания за необоснованост на решението в тази му част поради недопускане на относими писмени и гласни доказателствени средства, целящи установяването на релевантни факти във връзка с упражняваната фактическа власт върху имота в [населено място]. Произнасянето по иска за делба намира за очевидно неправилно като постановено при приложение на отменена правна норма по СК от 1985 г. Във връзка с частта от въззивното решение, с което е потвърден отказът на районния съд да допусне поправка на ОФГ, касаторът излага съображения за неправилно отразяване в диспозитива на решението на делбения апартамент съобразно точните му индивидуализиращи признаци. Сочи, че е налице непълнота или грешка в кадастралната карта. Моли за отмяна на решението в обжалваните части, уважаване на насрещните искове и частично отхвърляне на иска за делба. Претендира разноски.
В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК се поддържа наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. Формулирани са следните правни въпроси, сочени като значими за крайния изход на делото:
1/ Следва ли въззивният съд да приложи императивната разпоредба на чл. 75, ал.2 ЗН? Въпросът е зададен във връзка със становището на касатора, че недвижимият имот в [населено място] е съсобствен с трето лице.
2/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?
3/ Свободен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение само върху част от доказателствата, без да наведе съображения за изключването на останалите допустими доказателства?
4/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви при преценката на всички доказателства или чрез препращане по чл. 272 ГПК мотивите на първата инстанция са мотиви на въззивното решение?
5/ При наличие писмени доказателства, сочещи, че дадено лице е автор на даден софтуерен продукт и при липса на възражение в тази насока от другата страна в производството, следва ли съда да се съобрази с презумпцията за авторство по чл. 6, ал.1 от ЗАПСП или следва изисква от позоваващата се страна извършването на пълно и главно доказване?
6/ При липса на изрично оспорване от насрещната страна и при липса на указания от съда, представените 61 броя платежни документи/персонални чекове и Извлечение-списък с ползвателите на продукта, в които изрично е посочено като основание за плащането Наименование на продукта и името на автора достатъчни ли са да установят авторството на даден софтуерен продукт?
7/ При липса на изрично оспорване от насрещната страна и при липса на указания от съда следва ли да се счита оборена презумпцията на чл. 6, ал. 1 и ал.2 ЗАПСП относно предположението за авторство, както и тази на чл. 2 алинея 1 от Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. относно правната закрила на компютърните програми?
8/ Длъжен ли е бил съдът да включи в доклада си по делото въпроса за авторството на компютърната програма и да даде указания за прилагането на относими и необходими доказателства за авторство, при липса на изрично оспорване от насрещната страна и пасивното й процесуално поведение, относно въведените предположения за авторство на компютърна програма?
9/ Какъв е статутът на средствата, получени от съпруг при действието на СК от 1985 г. и придобити в резултат на авторски права върху компютърна програма, създадена преди сключването на брака, във връзка с приложението на Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми?
10/ Вземанията от авторски права, получени от единия съпруг, представляват ли обект на СИО по смисъла на СК от 1985 година?
С втората касационна жалба е атакувано решение № 287 от 17.05.2024 г. по същото дело, с което Окръжен съд – В. Т. е оставил без уважение молба на касатора за допълване и поправка на ОФГ на въззивното решение от 14.03.2024 г. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради неговата необоснованост. Неправилно въззивният съд изложил, че се е произнесъл по цялото искане на жалбоподателя с въззивната му жалба, доколкото не било налице произнасяне по иска за частична трансформация, отразен и в доклада по делото. Моли се за отмяна на решението и уважаване на молбата по чл. 250 ГПК. Претендират се разноски.
В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК се сочи наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси:
1/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?
2/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?
3/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с диспозитива на решението по иск, който е приет, отразен и присъства в представения на страните доклад по делото?
4/ Допустимо ли е въззивният съд да изменя в диспозитива на решението си правната квалификация и основание на иска в отразен, приет от съда и представен на страните доклад по делото?
5/ Непълно ли е съдебно решение, в диспозитива и мотивите на което липсва произнасяне на съда по надлежно предявени с отговора на исковата молба искове, с насрещната искова молба, в петитума на въззивната жалба, със становище по делото и поддържани в открито съдебно заседание, присъстващи със съответната правна квалификация и основание в доклада по делото, предявени в условието на евентуалност при отхвърлен главния иск?
Ответникът по касация Д. Ц. К. излага в отговори на двете касационни жалби чрез адв. П. П. становище за липса на предпоставки за допускане на касационен контрол. Сочи, че решенията на въззивния съд са правилни и постановени в съответствие с процесуалния и материален закон. Претендира разноски.
Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са в срок, от надлежна страна, срещу решения на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение съобрази следното:
Съдът е бил сезиран с иск за делба на недвижими имоти и движими вещи, предявен от Д. Ц. К. против А. Е. Н., и с насрещни установителни искове с право основание чл.23, ал.1 СК - главен и чл.23, ал.2 СК - евентуален за установяване собствеността му върху имотите в [населено място]; с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.79, ал.2 ЗС относно правото му на собственост върху имота в [населено място] и посочени движими вещи, а в условията на евентуалност – поради трансформация на лично имущество (чл.23, ал.1 и ал.2 СК). Личното имущество, с което имотите били придобити, представлява извънсемейни средства – доходи от авторски хонорари, авторски права, дарения, спестовни влогове преди сключването на брака.
Прието е от фактическа страна, че страните са били съпрузи, сключили граждански брак на 15.10.2004 г. Бракът бил прекратен на 21.04.2017 г. с влязло в сила решение № 211/21.04.2017 г., постановено по гр. д. № 449/2016 г. по описа на Окръжен съд – В. Т. По време на брака между страните с договор за покупко-продажба между „Е.Он България мрежи“ АД и А. Е. Н., извършен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 592, том III, рег.№ 7724/20.05.2009 г., нот. д. № 497/2009 г. на Нотариус № *-НК, дружеството прехвърлило собствеността върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица] – АПАРТАМЕНТ № 2 и ГАРАЖ № 2. Имотите в [населено място] са закупени след търг, проведен от „Е.Он.България мрежи“ АД, в който единствен наддавач е бил А. Н. с предложена цена 81500 лв., преведена на купувача по следния начин: на 08.04.2009 г. от своя банкова сметна с IBAN: [банкова сметка] А. Н. е превел 4075 лв. – депозит за участие в търга (преводно нареждане № BORD02991494/08.04.2009 г. на „Юробанк И Еф Д. Б. АД), на 11.05.2009 г. – 77 425 лв. от банкова сметка [банкова сметка] (преводно нареждане за кредитен превод от 11.05.2009 г., издадено от „Райфайзенбанк“ АД), с което цената била заплатена изцяло. Въз основа на приетите писмени доказателства и в частност извлечения от банкови сметки, съдът приел за установено, че сметка IBAN: [банкова сметка] в лева при „Юробанк И Еф Д. Б. АД имала характер на спестовен влог, като към момента на сключване на брака наличността е била 38,38 лв. По същата сметка на 08.04.2009 г. А. Н. внесъл левовата равностойност на 2400 щатски долара, след което и превел депозита за участие в търга. На 22.04.2009 г. превел по сметката левовата равностойност на 31000 щатски долара, а на 07.05.2009 г. – на 2350 щатски долара. На същата дата е превел сумата 50000 лв. по своя сметка [банкова сметка] в лева в „Райфайзенбанк“ АД. Установено е, че всички суми, внесени по левовата сметка, са изтеглени на съответните дати и в същите размери от сметката в щатски долари. Част от средствата за покупка на имота в левовата равностойност на 15 400 евро – 30 119,78 лв. (по фиксиран курс 1,95583), е заплатена с банков кредит, предоставен от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД на А. Н., по който Д. К. е задължена като съдлъжник. Съгласно договора за банков кредит от 07.05.2009 г., кредитът е усвоен по банкова сметка на кредитополучателя, разкрита в същата банка.
При тези факти, от правна страна въззивният съд е приел, че ищецът по насрещните искове за собственост А. Н. не е придобил правото на собственост върху процесните имоти нито чрез недобросъвестно, нито чрез добросъвестно владение. Изложено е, че според разпоредбата на чл.84 ЗС, вр. чл.115, ал.1, б.“в“ ЗЗД, придобивна давност не тече докато бракът съществува. Бракът между страните е прекратен на 21.04.2017 г., а към към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция– 14.02.2024 г., не са изтекли 10 години. От друга страна ищецът не би могъл да придобие вещното право на собственост и чрез добросъвестно владение по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, защото липсват твърдения и доказателства да е налице правно основание, годно да го направи собственик, въз основа на което той да упражнява фактическата власт върху имотите, с намерение да ги свои. По отношение иска за трансформация на лично имущество въззивният съд счел за недоказано твърдението на ищеца, че е разработил софтуерен продукт – компютърно програма, която да е обект на авторско право по силата на закона, и в този смисъл доводите му за трансформация на лично негово имущество от заплатени авторски и лицензионни права за този продукт в придобиване на имотите в [населено място], били неоснователни. Приел за недоказани и твърденията на ищеца за притежавани от него лични, предбрачни спестовни влогове, които да са вложени в придобитите имоти в [населено място] през време на брака му с ответницата Д. К.. Позовавайки се на чл.19, ал.1 СК от 1985 г. /отм./ и отчитайки датите на откриване на спестовените влогове и датата на сключване на гражданския брак, съдът заключил, че липсват доказателства средствата по тях да са придобити преди брака, по наследство или по дарение. В заключение, по отношение на недвижимите имоти, описани в исковата молба въззивният съд приел, че са в режим на съсобственост и приел предявения иск за делба за допустим, основателен и доказан. Във връзка с исковете за подялба на движимите вещи, въззивният състав, препращайки към мотивите на първоинстанционния съд заключил, че независимо от факта, че движимите вещи се намират в апартамента в [населено място], където живее А. Н., това жилище му е възложено за ползване по силата на съдебното решение след развода и от събраните по делото доказателства не се установява той да е владял вещите като свои, като демонстрира с поведението си по отношение на Д. К., че ги владее като собствени. В този смисъл счел първоинстанционното решение за правилно и го потвърдил изцяло.
С решението от 17.05.2024 г. е оставена без уважение молбата на А. Н. за допълване или поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение чрез произнасяне по иска за частична трансформация. Посочено е, че съдът се е произнесъл по цялото искане на жалбоподателя, направено с въззивната му жалба, в рамките на правомощията си по чл.271, ал.1 от ГПК.
При тези данни касационният съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол и по двете касационни жалби.
С оглед изложените решаващи мотиви поставените от касатора въпроси не обосновават допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Въпроси от 1 до 4, поставени в изложението към първата касационна жалба и въпроси 1 и 2, поставени в изложението към втората касационна жалба, обобщено касаят задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства, възражения и доводи на страните, както и да изложи мотиви по отношение на тях, който въпрос е обуславящ всяко едно гражданско дело. В случая обаче не е налице допълнителната предпоставка за селекция на касационната жалба, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните доказателства във връзка с техните доводи. Обсъдени са всички относими доказателства, имащи отношение към преценката за трансформация на лични средства, придобиването на процесните имоти по давност и подялбата им, а правните изводи са основани на всички релевантни факти. Неотносимите факти и доказателства съдът не е бил длъжен да обсъжда.
Останалите въпроси от изложението към първата жалба касаят личния характер на средствата от авторски възнаграждения с оглед твърдението на касатора, че вложените суми в придобиването на недвижимите имоти и движими вещи представляват лични негови средства. Бракът е прекратен през 2017 г., затова на основание §4 от ПЗР на СК към имуществените отношения на страните е приложима регулацията на действащия СК. Касателно възможността придобитото по време на брака имущество с вложени средства от авторски възнаграждения да се трансформира в лично имущество в мотивите към ТР № 2 от 20.01.2025 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС е прието, че само влагането на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК ще има за последица осъществена трансформация по чл. 23 СК, защото характерът на собствеността върху вещите е функция на средствата, чрез които са придобити. Независимо, че освен вещните права по чл. 22 СК, индивидуално притежание на съпрузите са и други имуществени права: например придобитите преди сключването на брака права, различни от вещните; придобитите по време на брака вземания с различен произход (възнагражденията и обезщетенията по трудови и служебни правоотношения, членствени права, авторски възнаграждения и др.); паричните влогове на титуляра, влагането на такива имуществени права в придобиване на имущество по време на брака няма за последица изключване на придобитото от режима на СИО. Това е така, защото законодателят е ограничил трансформацията на лично имущество само до имуществото по чл.22 СК, респ. друго строго лично имущество като награди, печалби от лотария, обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане и др. под. Доходите от авторски възнаграждения са лично имущество, последица от което е възможността притежателят им еднолично и свободно да се разпорежда със средствата, но няма за последица трансформация по смисъла на чл.23 СК при придобиване на вещни права. Ето защо поставените от 6-ти до 10-ти въпроси нямат значение за извода относно характера на собствеността на придобитите по време на брака имоти и вещи.
Липсва основание за допускане до касационно обжалване по поставените от 3-ти до 5-ти въпроси от изложението към втората касационна жалба. Въззивният съд се е произнесъл в рамките на първоинстанционното решение. Той не може да се произнесе за първи път по искане, за което липсва произнасяне на първоинстанционния съд. Въззивното решение не противоречи на цитираната от касатора съдебна практика, съгласно която при отхвърляне на иска за пълна трансформация съдът следва да се произнесе за наличието на частично преобразуване, ако са налице данни за личен принос. В случая съдът е приел, че няма влагане на лични средства в придобиването на имотите, липсва личен принос, поради което не е дължал разглеждане на хипотезата на чл.23, ал.2 СК.
По изложените съображения липсва основание за допускане на обжалваните решения до касационна проверка от настоящия състав.
При този изход на делото на ответника по касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер 950 лева.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145 от 14.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 895/2023 г. и решение № 287 от 17.05.2024 г. по същото дело на Окръжен съд - В. Т.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А. Е. Н. да заплати на Д. Ц. К. сума в размер на 950 (деветстотин и петдесет) лева – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: