№ 50801

Гр. София, 04. 11. 2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26. 10. 22 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1607/22 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. Х. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. №1917/21 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен за сумата от 2 500 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 55 550 лв. искът на касатора срещу Прокуратура на РБ по чл. 2, ал. 1,т. 3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, по което ищецът е оправдан с влязло в сила решение на наказателния съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1,т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Намира, че по правния въпрос: Следва ли при постановяване на своето решение съдът да изясни фактическата обстановка по делото и да съобрази решението си със събраните по делото факти и доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, вкл. косвените такива? – въззивното решение противоречи на практиката на ВКС/ ТР №1/13 г. ОСГТК, ТР №1/4. 01. 01 г. и решения по чл. 290 ГПК – по гр. д. №534/12 г. на четвърто г. о., по гр. д.№761/10 г. на четвърто г. о. по гр. д. №980/11 г. на второ г. о., по гр. д. №408/11 г. на първо г. о./.

Решението на въззивния съд според касатора е и очевидно неправилно, защото е постановено в противоречие...